Нинджа срещу Плаващия град (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нинджа срещу Плаващия град (Част I)». Краткое содержание книги:
При търсенето на местонахождението на Плаващия град Линеър и приятелят му Лю Кроукър бавно и болезнено проникват в мрежата на зловещ заговор, пуснал своите пипала от врящите задни улички на Сайгон чак до висшите ешелони на властта във Вашингтон и Токио…
Прекосявайки кървавата линия, разделяща доброто от злото, секса от смъртта и любовта от предателството, двамата приятели наближават до развръзка, която ще ви остави без дъх!
Успял да свикне с огромната подемна мощ на двата реактивни двигателя „Тумански“, които бяха монтирани на изтребителя, Абраманов неволно съжали за раздялата с бързия самолет. Но задържането му беше изключено. Федоров трябваше да го остави на разположение на коменданта на летището, освен това пътуването с него извън границите на Съветския съюз беше изключено и по други, съвсем обективни причини. Ако Китай или Виетнам засекат с радарите си съветски реактивен изтребител над своя територия, те несъмнено ще направят опит да го свалят. А това би довело до нещастие, чиито мащаби можеха да се сравняват единствено с Апокалипсиса…
Сега, сграбчени от лапите на тропическата буря, двамата бегълци се надяваха единствено на милостта на съдбата. С двигателите на изтребителя, имащи подемна мощ от 4700 кс/кг, те с лекота биха избягали от бурята, но в тромавия ТУ това беше напълно изключено.
Абраманов твърде късно се замисли за последиците от евентуалното счупване на контейнерите и смесването на двата слитъка „114-М“.
— Не мога да го контролирам! — изкрещя от мястото си пилотът и най-черните му предчувствия се превърнаха в действителност. — Падаме!
Полковникът се изправи и откачи предпазните колани, Абраманов седеше като парализиран на мястото си. Не мислеше за себе си, а за изотопите.
Хайде бе, докога ще дремеш! — изрева Федоров, сграбчи го за предницата на летателния гащеризон и грубо го изправи на крака.
Носът на самолета рязко се наклони, сякаш запълнен с олово. Дъждът продължаваше да барабани по пластичния капак на пилотската кабина, корпусът безпомощно се мяташе под бурните пориви на вятъра.
— Ще скачаме! — извика Федоров, но Абраманов колебливо поклати глава.
— Товарът…
— Майната му на товара! — ревна Федоров и го повлече към вратичката. — Автопилотът всеки момент ще откаже, няма да имаме достатъчно височина за отваряне на парашутите!
Едрото тяло на полковника наблегна с цялата си тежест товарния люк, той бавно се плъзна назад. Вътрешността на самолета се изпълни с воя на вятъра, дъждовните капки връхлетяха със скоростта на куршуми. Контейнерите в дъното се раздвижиха, Абраманов почти спря да диша от ужас.
— Хайде! — изрева Федоров и се надвеси от люка.
— Аз не мога да скоча! Аз трябва да…
Но Федоров пусна вратата и тялото му изчезна в бездната. Абраманов гледаше как черната му фигурка се смалява и изчезва, любопитството му беше патологично спокойно. После в мрака разцъфна яркият купол на парашута.
Корпусът на самолета се тресеше и стенеше като живо същество, напорът на урагана заплашваше всеки момент да го разбие на парчета. Зъбите на Абраманов тракаха, очите му сякаш отстрани отбелязаха как ставите му побеляват, после пускат ръкохватката на вратата. Усети рязък тласък — сякаш някакъв великан го беше блъснал в гърба. В следващия момент летеше в непрогледния мрак.
Летеше с главата надолу, вятърът виеше в ушите му, тялото му се измокри до кости. Отчаяно потърси въженцето за отваряне на парашута, белият корем На огромния транспортен самолет блесна над главата му и изчезна, грохотът на моторите му изобщо не се чуваше.
Изгуби чувство за ориентация. Не успяваше да открие въженцето, в устата му се появи металически вкус. Помисли си за стоманената гръд на океана, която се надигаше насреща му и заплашваше да го размаже. Коремът му болезнено се сви, замалко не опразни мехура си. После ръцете му се увиха около пластмасови дръжки и силно дръпнаха надолу. Стремителното падане рязко се прекрати, тялото му зае нормално положение. От устата му се откъсна безмълвна благодарствена молитва до Бога.
Морето застана там, където трябваше да бъде — под него. Вдясно се люшкаше парашутът на Федоров, напрежението в душата му бавно започна да се разсейва.
По-късно, когато се опитваше да възстанови хода на събитията, Абраманов имаше чувството, че предварително е знаел какво ще се случи. Видя как парашутът на Федоров рязко се люшна встрани, остро чувство за опасност проряза стомаха му. Почти в същата секунда върху копринената повърхност се появи малка цепнатина, която, превърнала се в злокобно ухилена уста, бързо нарастваше. Парашутът на приятеля му се нацепи на късове и тялото му полетя надолу със страшна сила.
Абраманов направи опит да извика, но от устните му не излезе никакъв звук. Бурята продължаваше да вие наоколо.
Беше достатъчно близо до водната повърхност, за да види ясно каква е съдбата на Федоров. Насреща му се надигаше огромна вълна, проблясваща с демоничните очи на белия си гребен и сякаш потръпваща от гняв. Тялото на приятеля му се удари в гребена й, главата му неестествено се изви настрана, после всичко свърши. Федоров бе погълнат от мрачните дълбини. Мястото, на което свърши животът му, бе за кратко маркирано от ярките късове копринена материя на парашута, после и те изчезнаха под водата.