Нинджа срещу Плаващия град (Част I)

Автор: ван Ластбадер Эрик
Язык: болгарский
Переводчик: Веселин Лаптев
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Нинджа срещу Плаващия град (Част I)». Краткое содержание книги:

Дълбоко в джунглите на Виетнам се намира Плаващият град — тайна лаборатория на злото, която разпространява смърт и унищожение по всички краища на света. Господар там е Рок — дезертьор от американската армия и безскрупулен убиец. Негово притежание е „Факел“ — чудовищно оръжие с изключителна мощност, което само един човек може да обезвреди: Никълъс Линеър.
При търсенето на местонахождението на Плаващия град Линеър и приятелят му Лю Кроукър бавно и болезнено проникват в мрежата на зловещ заговор, пуснал своите пипала от врящите задни улички на Сайгон чак до висшите ешелони на властта във Вашингтон и Токио…
Прекосявайки кървавата линия, разделяща доброто от злото, секса от смъртта и любовта от предателството, двамата приятели наближават до развръзка, която ще ви остави без дъх!

Перейти на страницу:

— Сигурна ли си, че е той?

— Напълно — кимна Сейко.

— Добре. Ето какво трябва да направиш…

В същия момент долови някакво движение в периферията на погледа си. Оказа се, че момчето, скрито зад близкото дърво, в крайна сметка не беше довършило своята питка. Част от нея вече летеше към тях.

В този кратък миг танжинското око на Никълъс се разтвори и обхвана цялата ситуация: черният предмет, свистящ във въздуха към тях, тежката миризма на запалени ароматични пръчици, монотонните молитви на монасите, задавеното кашляне на мотопед с незатоплен двигател, сподавеният грохот на тежките камиони по близкия булевард, детските крясъци и протяжните провиквания на уличните търговци, пронизителните писъци на уплашени птици…

След това предметът, който съвсем не беше невинна питка, а куб от блестяща черна пластмаса, падна върху паважа на няколко крачки от тях. Дясната ръка на Делакроа изскочи от джоба на сакото, дланта стискаше малък продълговат уред с къса гумена антена, който наподобяваше мобифон. Никълъс скочи към Сейко и силно я тласна напред По-далеч от черния куб, който застрашително проблясваше под лъчите на утринното слънце.

Улучи я с рамо и двамата се строполиха.

Пръстът на Делакроа натисна някакъв бутон.

Светът се превърна в огнена топка, ударните вълни се стовариха върху сгърчените им тела, всичко изчезна в ослепителна белота.

Демоните

Бог го няма. След него се трупат мъртви листа. Всичко е пусто.

Башо

Южнокитайско море, 110 градуса източна ширина, 12 градуса северна ширина

Зимата на 1991 година пролетта на 1992 година

Абраманов беше готов да умре. Военнотранспортният самолет „Туполев-10“ се разтърси като смъртно ранен звяр, зеленикавото небе започна да се върти, стомахът му се сви. Парцаливи мръсносиви облаци се стрелкаха над плексигласовия люк, тежки дъждовни капки барабаняха като куршуми върху фюзелажа.

— Бъди готов — обади се зад гърба му Федоров, пилотът. — Загубих частично управлението, падането ще бъде стръмно…

Долу, във високите вълни на Южнокитайско море, над което бушуваше бурята. Ще бъде дълго падане, прекалено дълго… Абраманов стисна клепачи, за да прогони от главата си видението на тънката червеникава чертичка, която според твърденията на Федоров беше Виетнам… Там, вдясно от полупарализираното тяло на самолета…

Устните му зашепнаха тиха молитва.

Абраманов беше готов да умре в продължение на десет години — времето, през което беше работил напълно изолиран в Арзамас-16, съветското атомно градче, неотбелязано на нито една карта на света.

Разположено на около триста и петдесет километра източно от Москва, Арзамас-16 продължаваше да изпълнява ролята на главен център за разработка и изпитания на термоядрени оръжия, въпреки близкия край на империята, наречена СССР. Макар и евреин, Абраманов беше стигнал висок пост в Московския институт за атомна енергия „Корчатов“. Колегите му се отнасяха към него със страхопочитание и подозрение. Главно защото притежаваше гениални познания не само в областта на термоядрения синтез, но и в създаването на теории за електронна реч и компютърни езици.

Движеше го убеждението, че овладяването на атома не е достатъчно само за себе си, ако получената колосална енергия не може да бъде свободно пренасяна и управлявана. Единственото средство за тази цел според него бяха принципно новите компютърни технологии, само те можеха да овладеят силите, които бяха в състояние да унищожат човешкия род за броени секунди.

„Този евреин е умен“, казваха колегите му. „Прекалено умен, за да оцелее“, добави В. И. Павлов — човекът, изпратен от ЦК за директор на института след голямата чистка от 1981 година. Мнението му беше отразено в докладната записка до партийното ръководство, заключението беше категорично:

Евреи с подобни качества представляват заплаха за държавата!

ЦК очевидно го беше взел под внимание, тъй като през лятото на 4 981 г. Абраманов беше безсрочно командирован в Арзамас-16. Скритата цел на директора, известен антисемит, беше малко по-друга. Да прекъсне завинаги зародилата се бурна любов между Абраманов и една красива сътрудничка в института.

Докато В. И. Павлов доволно се усмихваше на успешната операция, Абраманов пътуваше към секретното градче с нови планове в главата. До този момент беше живял като покорен апаратчик на режима, но сега всичко се промени. Беше не само гений в областта на ядрената теория и кибернетиката, но и истински ясновидец по отношение на макрополитическите процеси, развиващи се в съвременния свят.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?