Кралят

И между другото – това изобщо не беше мастило. А отрова – инжектирана по такъв начин, че когато умъртвеше кожата, тя се „обезцветяваше“. За да докажат мъжествеността си, повечето мъже си правеха една малка татуировка на ръката… и дни наред бяха болни. Ала никой, абсолютно никой не носеше нещо, сравнимо с това на С’Екс.

Копелето беше чудовище. Особено когато се усмихнеше – защото по някаква причина (вероятно прекомерният тестостерон) кучешките му зъби винаги бяха напълно издължени.

– Доволен ли си сега? – провлачи той.

– Едва ли бих избрал точно тази дума. – Ай Ем отпи от чашата си. – Е, на какво дължа тази чест?

Или ритник в топките.

С’Екс се подсмихна лекичко… което бе по-гадно и от истинската му усмивка.

– Значи, с брат ти сте били заети.

– Това вече го каза.

– Отбих се тук един-два пъти. Нищо особено – просто реших да намина. Напоследък никакви ви няма. Заети сте с жените?

– Работим.

– Денонощно, значи. Хмм… за пари ли се тревожите? Имате ли нужда от заем?

– Не и от теб. Не мога да си позволя твоя процент.

– Напълно си прав. – Черните очи се присвиха срещу неговите. – Е, къде сте?

– Наблизо. А сега тук, очевидно.

– Не мисля, че вече живеете тук.

– Тогава защо седиш върху нещо, което ми принадлежи?

– Обзалагам се, че ако отида в стаята ти, дрешникът ще е празен.

– А аз предполагам, че влизането с взлом е част от твоите „отбивания“… освен ако не си променил стила си.

С’Екс се облегна назад и скръсти ръце под робата си.

– Колко грубо би било да вляза тук и да започна да душа наоколо. Направо немислимо.

– Искаш да кажеш, че не си го сторил? – Ай Ем извъртя очи. – Нима?

– Не съм. А може би лъжа. Като теб за това, че все още живеете тук.

– Може би просто си идвал, когато ни е нямало.

– Окей, да вземем тази вечер. Защо си с палто? Защо лъжиците върху плота са чисти? А списанието? От миналия месец. И все пак – отворено, сякаш сте го „чели“. – Той дори направи жеста за кавички. – А един отворен пакет чипс не прави пълен килер.

По дяволите.

– Модните списания не са ли контрабанда в Територията?

С’Екс отново се усмихна.

– Нейно кралско Величество се грижи да съм доволен. Какво да ти кажа?

Или това, или дори кралицата се страхуваше от него.

Ай Ем притвори клепачи.

– Говори.

– Мислех, че точно това правя. Или използвахме езика на знаците, без да съм го забелязал?

Ала после палачът изведнъж стана сериозен; намръщи се над чашата си, без да помръдва на стола.

И колкото по-дълго траеше мълчанието, толкова по-странна ставаше ситуацията. С’Екс не беше от онези, които си губят времето и съвсем не беше търпелив… обикновено копелето беше решително като верижен трион.