Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)». Краткое содержание книги:
„Елементарна самовъзхвала, натрапчива като миризмата на евтин парфюм“, помисли си Тори. Въздъхна и с досада установи, че вече й е дошло до гуша от тоя тип.
Соня, мадамата на Круз, беше поела ролята на домакиня и раздаваше питиета на гостите. Тори не пропусна да отбележи, че въпреки силния загар, кожата на лицето й е доста побледняла…
Тори седеше до Ръсел на дълъг диван, пред нея имаше кристална масичка с една от древните китайски вази, които изобилстваха в помещението. Забеляза, че брокатените завеси на прозорците са поръбени с метално фолио. Дали това ги прави непроницаеми за куршуми, или е обикновена изолация, запита се тя.
— Даваш ли си сметка какво правиш? — попита я шепнешком Ръсел.
— Надявам се, че си добър в импровизациите — отвърна по същия начин тя.
— Е, вече сте тук! — обяви самодоволно Круз. От цялото му поведение личеше, че макар и да му беше спасила живота, Тори едва ли може да разчита на нещо повече от поканата да посети жилището на един велик мъж. Компанията очевидно го отегчаваше. Може би наистина вярва, че е безсмъртен и намесата на Тори не е била от особено значение. А може би просто се беше корумпирал от абсолютната си власт до такава степен, че вече по нищо не се отличава от обикновената свиня…
И в двата случая обаче Тори беше твърдо решена да го разтърси, при това здравата. Този дебелак едва ли е по-различен от другите представители на породата си, единствените неща, които го вълнуват, са властта и сексът. При това именно в този порядък… Въпреки че за хора като него сексът почти не се отличава от властта, двете винаги вървят ръка за ръка…
В този смисъл Соня играеше важна роля в живота му. В момента, в който тази роля избледнее, Круз несъмнено ще се погрижи за окончателното й отстраняване. Ще я прати в калта завинаги и окото му няма да мигне. Но за момента тя процъфтяваше под сянката на властта му, стараеше се да го облива с топлите вълни на своята сексуалност и всичко беше наред. Тези вълни имаха нещо вълшебно в себе си, Круз — подобно на играч на зарове в мига преди решителното хвърляне — беше твърдо убеден, че късметът е на негова страна. Късметът, възприел образа на Соня. Това го караше да не я пази само за леглото, да я води навсякъде със себе си — по улиците и тържищата на Картечния град — там, където върши своите сделки, там където разчиства сметки с враговете си. Там, където е цар… А обикновените хора гледаха и завиждаха. Чудеха се на качествата на Круз, успял да привлече и задържи една толкова прекрасна жена…
Круз хвърли изразителен поглед на часовника си, Естильо забеляза това и се изправи.
— Достатъчно сигурно ли е това място? — попита той.
— Сигурно? — озадачено вдигна глава Круз. — Какво искаш да кажеш?
— Нищо — въздъхна Естильо. — Просто се питам дали това беше единственият убиец, когото Орола са изпратили в Меделин…
— Да не си се побъркал? — презрително изръмжа Круз и се блъсна в гърдите, грубо като горила. — Тук е моето сърце. От тук започват лъчите на огромната ми империя. Орола са нищо. Никой от тях няма задник, за да се опита да проникне в тази сграда.
Соня се извини и излезе, миг по-късно и Тори стори същото. Забърза по коридора и настигна домакинята малко преди вратата на банята да се затръшне под носа й. Предотврати това, като тикна обувката си през прага, бутна вратата и влезе.
— Господи Исусе! — неволно възкликна тя. Помещението й се стори колкото футболно игрище, обзаведено е изключителен разкош. Всичко беше двойно, включително двуметровите вани за хидромасаж и живите палми в метални буренца. Тори не можеше да установи кое преобладава тук — мраморът или кристалните огледала. Обърна се, превъртя ключа и загледа смяната на емоциите върху лицето на Соня.
— Дните ти тук са преброени — хладно я осведоми тя. — Това ще ти каже всяка врачка, към която се обърнеш…
— Една вече го каза — отвърна с изненадваща прямота колумбийката. — При това го каза с пребледняло от страх лице… — замълча, опитвайки се да прецени Тори, после се отказа и попита: — Круз ли те праща?
В поведението й имаше повече примирение, отколкото страх.
— Не, за бога! — засмя се Тори.
— Но ти си негова приятелка, нали?
— Искам нещо от него и това е доста по-различно от приятелството…
— Така е — съгласи се Соня и раменете й едва доловимо помръднаха. — Значи имаш делови отношения с него и си дошла да сключиш сделка…
— Може би — кимна Тори. — Но тази сделка едва ли има нещо общо с Круз… — облегна се на вратата и рязко попита: — На кого си любовница? — гласът й прозвуча толкова рязко, че Соня подскочи от изненада — С кого от братята Орола споделяш леглото?