Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)». Краткое содержание книги:
— Ти си луда!
— Ако тук има някой луд, това с положителност не съм аз! — отсече Тори. — Видях те да сигнализираш на убиеца по време на коридата. Какво си въобразяваш, че правиш? Това не е детска игра!
— Разбира се, че не е! — просъска Соня, а лицето й се разкриви от омраза. — Моят любим беше онзи мъж, когото Круз уби в Ел Черито! Нито за миг не се замислих, когато чух предложението на братята му! И защо да го правя? Какво остана от живота ми? Нищо! Нищо, с изключение на желанието за мъст! Това е всичко, което ме кара да дишам!
— Я се погледни — въздъхна Тори и насила я обърна с лице към близкото огледало. — Приличаш на робот, който ходи и говори… Нищо повече!
Соня облиза устните си и тръсна глава:
— Приличам на това, което обича да гледа Круз. А той е побъркан, можеш да бъдеш сигурна в това…
— Много хора са побъркани…
— Не ме разбираш. Този човек е напълно луд! Всички наркобарони са такива. Вероятно има нещо във въздуха, който дишат… Или жаждата за власт ги побърква, не знам… Но Круз е опасен колкото за мен, толкова и за теб. Когато маниаците маршируват, всички трябва да се отстранят от пътя им. Точка по въпроса.
— Значи трябва да се намери начин за обездвижването му — подхвърли Тори.
Соня се втренчи в очите й, отразени от огледалото.
— Ще си пръсна черепа в мига, в който видя смъртта на Круз! — тихо, но решително прошепна тя.
— Така ли? — завъртя я към себе си Тори. — Нима животът ти струва колкото на онзи нещастник, когото Круз уби като муха? Защо тогава още не си му видяла сметката? Нима не си имала достатъчно шансове до го сториш, докато спи?
— Страх ме е от него, дори когато спи и хърка, а шкембето му се тресе като желе! — проплака Соня. — Властта му ме парализира, богатството му сякаш е килия с железни решетки… — раменете и отново потръпнаха, лицето й помръкна. — Защо ли ти обяснявам всичко това? Ти не можеш да ме разбереш…
Но Тори разбираше прекрасно, далеч по-добре, отколкото можеше да допусне другата жена.
— Не може да няма начин да се освободиш от оковите на властта му — тихо подхвърли тя.
— Нищо не разбираш — поклати глава Соня. — Круз вече е мъртъв, но все още не го знае… За братята на Рубен е важен начинът, по който ще го настигне смъртта.
— Публична екзекуция като тази, която трябваше да стане днес — кимна Тори.
— Защо я предотврати? — погледна я Соня. — Ти не си приятелка на Круз…
— Разполага с информация, която искам да получа — кратко отвърна Тори. — Получа ли я, войната може да бъде възобновена. Нямам никакво желание да ви се бъркам.
— Но ти вече се забърка — хладно се усмихна Соня. — Войната е такова нещо, че човек няма право на избор… Ти попречи на намеренията ни и автоматически зае страната на нашите врагове. Приятелите ти също…
Тори замълча. Соня изчака няколко секунди, после продължи:
— Кажи какво искаш да получиш от Круз и аз ще ти помогна. Но в замяна ти и твоите приятели ще ми помогнете да го ликвидирам.
— От къде на къде? — вдигна глава Тори. — Това си е твоя вендета, а не моя… Мога да получа от Круз исканата информация далеч по-просто — достатъчно е само да те издам. Научи ли, че си агент на Орола, той без съмнение ще ми бъде много благодарен, нали?
— Значи изобщо не го познаваш — въздъхна Соня, извади една цигара от кутия „Марлборо“, но не я запали. Очите й пробягаха по лицето на Тори като очите на фехтовчик, който хвърля последен поглед на противника, преди да надене маската. — Круз е от хората, които вземат, но не дават… Няма да получиш от него абсолютно нищо, докато не му предложиш значителна сума в брой… — раменете й леко се повдигнаха, цигарата кацна на тоалетката. — Освен това не само аз съм агент на Орола в неговото обкръжение… Такъв е и Хорхе, един от лейтенантите му… За разлика от Круз, братята Орола знаят как да харчат парите си. Хорхе не знае нищо за мен, но аз зная за него…
„Естильо е прав, въздъхна в себе си Тори. Тук вярност не съществува, от значение са единствено парите.“
— Защо трябва да помагам на теб и Орола? — попита на глас тя.
— Защото си ми задължена — тръсна глава Соня. — Отне ми нещо, което по право ми принадлежи: смъртта на Круз. Сега си длъжна да ми я върнеш!
От изражението на лицето й Тори разбра, че жаждата за отмъщение наистина е всичко, което движи тази жена. Отмъщение, което без съмнение ще я унищожи, но единственото нещо на този свят, което може да нарече наистина свое… Без него животът й губи всякакъв смисъл…