Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Операция „Бялата звезда“ (Книга 1)». Краткое содержание книги:
Естильо скочи на спирачката в мига, в който проехтяха първите изстрели. Реното поднесе, задницата му почти запречи пътя. Тори изскочи навън още преди да престане клатенето на купето, ръцете й се протегнаха напред в класическата стойка на снайперист.
Подминали обекта на нападението си, мотоциклетите заковаха на място и започнаха да правят обратен завой. Това означаваше, че онези с пушките не могат да се прицелят, преди да завърши този процес.
Тори държеше някакъв пистолет с дълга цев, който Ръсел не познаваше. Натисна спусъка, проехтяха два изстрела. Ездачите на първия мотоциклет отлетяха встрани и назад, останалата без контрол машина пресече платното и се заби в крайпътните храсти. Облак мазен дим се вдигна в кристалночистия въздух, изпълнен с аромата на диви цветя.
Вторият мотоциклет стремително приближаваше. Ръсел забеляза, че шофьорът им, когото Тори нарече Естильо, стоеше спокойно, в ръцете му не се виждаше оръжие. Вероятно беше парализиран от страх. Но самият Ръсел не изпитваше такива емоции. Може и да е бюрократ, както го нарича Тори, но оценките му по стрелба винаги бяха отлични, а в допълнение посещаваше три пъти седмично специалната зала за бойни изкуства „дожо“.
Вдигна пистолета и изскочи до кръста през отвореното прозорче на колата. В момента, в който започна да се прицелва, Естильо рязко се извърна и сложи ръка върху оръжието му.
— Заповед — лаконично поясни той.
— Но тези „сикарио“…
— Търпение — рече на испански Естильо. — Стой и гледай.
Тори напусна прикритието на реното, затръшна вратичката и хукна по шосето — в посоката, от която бяха дошли.
— Какво става? — изкрещя Ръсел и подаде глава през прозореца. — Тори, къде, по дяволите… — направи безуспешен опит да изтръгне пистолета си от хватката на Естильо, в ушите му екнаха пушечни изстрели. — Пусни пистолета, да те вземат мътните! — изрева той. — Не виждаш ли, че ще я убият?
Мотоциклетът летеше в дясната половина на шосето, точно по следите на Тори. Разнесе се сърдитият лай на автомат МАК-10.
Мотоциклетът почти се изравни с тях. Само след миг щеше да профучи покрай колата и тогава вече нямаше как да помогнат на Тори. Ръсел удвои усилията си, но пистолетът остана в ръката на Естильо. Не можеше да приложи цялата си сила и умение, просто не беше свикнал да се бори в толкова тясно пространство. Облегалката на предната седалка беше солидна преграда срещу ударите, които беше усвоил в дожото.
Видя лицата на двамата сикарио, развяващите се на вятъра дълги коси, широките и злобни усмивки на лицата им. Изобщо не погледнаха към реното и мъжете в него, цялото им внимание беше насочено към жената, убила приятелите им. Въздухът се разтърси от поредния автоматичен откос.
В момента, в който бандитите се изравниха с реното, Естильо гръмна през отворения страничен прозорец, кракът му светкавично изрита вратата.
Мотоциклетът беше прекалено близо, за да избегне удара. Разнесе се пронизително скърцане на гуми, после вратата отлетя заедно с пантите си. Моторът се вдигна във въздуха като разгневен жребец, после се преобърна с жален писък на двигателя, като ранен звяр…
Естильо излетя навън като стрела, Ръсел се извърна и видя тичащата обратно Тори. Кракът на аржентинеца изрита автомата по-далеч от безчувствената ръка на бандита.
Едва след като излезе от колата, Ръсел видя кръглата дупка в челото на мъртвия бандит. „Какъв изстрел, Господи“, не можа да скрие удивлението си той.
Естильо пристъпи крачка напред и затисна с крак китката на втория „сикарио“, който понечи да вдигне пушката. От носа и ухото на хлапака течеше кръв. До пристигането на Тори никой не продума нищо.
Тори приклекна до последния от нападателите и заплашително изръмжа:
— Кой ви изпрати?
Онзи направи презрителна гримаса и я заплю в лицето. Тори приближи цевта на странното си оръжие до коляното му и натисна спусъка. Сикариото подскочи като пронизан от гръмотевица. Лицето му стана бяло като платно, очите му се завъртяха лудешки в орбитите си. Сълзите от болката направиха кални вадички по прашното му лице.