Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
Спенсър загриза нокътя на палеца си. Ами ако Мелиса бе чула Спенсър и Иън по-рано в двора? Иън бе загатнал за целувката им. Или още по-лошо: ами ако още преди години Али й бе разказала какво е направила Спенсър?
Малко преди Али да изчезне, Спенсър бе завела момичетата да играят на пейнтбол. Мелиса също бе дошла.
— Сега ще кажа на Мелиса какво си направила — пропя Али, докато си обличаха спортните екипи в съблекалнята.
— Да не си посмяла — изсъска Спенсър.
— Така ли? — подразни я Али. — Само ме гледай.
Спенсър бе последвала Али и останалите на полето. Всичките се свиха зад една голяма купа сено в очакване играта да започне. Изведнъж Али се протегна и тупна Мелиса по рамото.
— Хей, Мелиса. Искам да ти кажа нещо.
Спенсър я смушка с лакът.
— Престани.
Чу се свирката. Всички изскочиха на открито и започнаха да стрелят по другия отбор. Всъщност всички без Али и Спенсър. Спенсър хвана Али за ръката и я издърпа зад близката купа сено. Тя беше толкова разярена, че всичките й мускули трепереха.
— Защо постъпваш така? — поиска да разбере Спенсър.
Али се разхили и се облегна на сеното.
— Защо постъпваш така? — изимитира я тя с фалцет. — Защото не е правилно. Мелиса заслужава да знае.
Гневът се натрупваше в тялото на Спенсър също като облаци преди гръмотевична буря. Нима приятелите не трябваше да пазят тайните си? Те нали бяха пазили тайната на Али за Джена — все пак Али бе запалила фойерверка, Али бе ослепила Джена — и всички те се заклеха да си мълчат. Нима Али бе забравила това?
Спенсър нямаше намерение да натиска спусъка на пистолета — то просто се случи. Синята боя омаза целия екип на Али и тя извика изненадано. След това хвърли смъртоносен поглед на Спенсър и хукна нанякъде. Ами ако точно тогава бе отишла при Мелиса, а Мелиса бе чакала през всичките тези години за подходящия момент да го пред Спенсър? Може би той най-после бе настъпил.
— Имаш ли някаква представа коя може да е била? — подпита я Мелиса, като откъсна Спенсър от спомените й.
Спенсър се смъкна още по-надолу под мехурчетата и очите й започнаха да я смъдят от хлора. Една целувка едва ли би се смятала за изневяра, освен това се беше случило преди много години.
— Не. Нямам никаква представа.
Мелиса въздъхна.
— Може би доктор Евънс просто приказва глупости. Какво ли знае пък тя.
Спенсър погледна изпитателно сестра си. Тя се замисли върху онова, което доктор Евънс бе казала за Мелиса — че сестра й непрекъснато търсеше начин да се утвърди. Че завижда на Спенсър. Това бе странно, но не невероятно. И дали проблемите на Мелиса бяха свързани с онзи обир, когато Спенсър се разболяла, а Мелиса трябвало да отиде на изпита по правопис с Йоланда? Колко ли много неща е пропуснала сестра й през онова лято, само защото родителите им са били твърде заети със Спенсър? Колко пъти е била пренебрегвана?
„Харесваше ми, когато бяхме приятелки“, каза един глас в главата на Спенсър. „Харесваше ми да те изпитвам за думичките по правопис. Мразя как се преобърнаха нещата. От доста време това хич не ми харесва“.
— Има ли значение, че Иън ти е изневерил в гимназията? — попита тихо Спенсър. — Искам да кажа, това е било толкова отдавна.
Мелиса вдигна поглед към тъмното, ясно небе. То бе обсипано със звезди.
— Разбира се, че има значение. Това е грешно. И ако разбера, че е истина, Иън ще съжалява за това до края на живота си.
Спенсър потрепери. Тя никога не бе чувала Мелиса да говори толкова отмъстително.
— А на момичето какво ще му направиш?
Мелиса се обърна бавно към нея и пусна една отровна усмивка. Точно в този момент се включи нощното осветление в двора. Очите и проблеснаха.
— Кой казва, че вече не съм й направила нещо?
27.
В късния съботен следобед Ариа притича, снижена, край явора в двора на семейство Макрийди, който се намираше от другата страна на улицата, точно срещу нейната къща. Тя видя как три момиченца — скаути, които продаваха кутии с бисквити, приближиха към входната им врата. „Ила не е вкъщи, но можете да й оставите две кутии от бисквитките с мента — й се искаше да им каже. — Те са й любимите“.
Момичетата почукаха на вратата и зачакаха. След като никой не им отвори, те тръгнаха към следващата къща.