Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
— Беше толкова странно да не можем да разговаряме всеки ден, затова реших да ти разкажа всичко в съобщенията — беше казала Мона.
Хана издаде една дълга, треперлива въздишка. В Т-мобил миришеше ужасно на подочистител и пот — надяваше се да не е нейната.
— Онзи ден видях надписа, който нарисувахме на покрива на гаража ти — изтърси тя. — Нали се сещаш, ХМ + ПВ = НДПЗ? От въздуха се вижда. Ясно като бял ден.
Мона изглеждаше изненадана. Изражението й омекна.
— Наистина ли?
— Аха. — Хана се загледа в един от промоционалните постери на стената. Беше евтина снимка на две момичета, които се смееха на нещо, като държаха телефоните в скута си. Едната беше с кестенява коса, другата руса — също като Хана и Мона.
— Нещата толкова се объркаха — тихо каза Хана. — Дори не знам как се случи така. Съжалявам, че пропуснах Приятелницата, Мон. Не съм искала да излизам със старите ми приятелки. Изобщо не съм си и помисляла да се сближавам отново с тях.
Мона притисна брадичка към гърдите си.
— Така ли? — Хана едва я чуваше през шума на детското влакче, което тракаше пред магазина на Т-мобил. На него се возеше само едно дундесто момченце с нещастен вид.
— Абсолютно — отговори Хана, след като детското влакче отмина. — Ние просто… Случват ни се много странни неща. В момента не мога да ти ги обясня, но ако си търпелива с мен, скоро ще ти разкажа всичко. — Тя въздъхна. — И знаеш много добре, че не бих направила нарочно онова нещо с димния надпис. Не бих ти причинила такова нещо.
Хана леко изхълца. Тя винаги започваше да хълца, преди да се разплаче и Мона го знаеше. Устните й потръпнаха и сърцето на Хана подскочи. Може би нещата щяха да се оправят.
Изведнъж сякаш софтуерът за спокойствие в Мона се рестартира. Лицето й отново прие самоувереното си изражение. Тя се изпъна и ледено се усмихна. Хана знаеше точно какво прави Мона — двете се бяха разбрали никога, ама никога, да не плачат на обществено място. Дори си бяха изработили правило за това: дори само ако си помислят, че им се плаче, да си стегнат задничетата, да си напомнят колко са красиви и да се усмихнат. Само преди няколко дни Хана би постъпила по същия начин, но сега не виждаше смисъл от това.
— Липсваш ми, Мона — каза тя. — Искам нещата да бъдат както преди.
— Може би — надуто каза Мона. — Ще видим.
Хана се насили да се усмихне. Може би? Какво означава може би!
Когато паркира пред къщи, Хана забеляза полицейската кола на Уайлдън до лексуса на майка си. Вътре видя майка си и Дарън Уайлдън, сгушени на дивана, да гледат новини. На масата имаше бутилка вино и две чаши. При вида на тениската и дъвките на Уайлдън, Хана разбра, че суперченгето тази вечер не е на работа.
По новините отново излъчваха тяхното филмче. Хана се облегна на касата на вратата между дневната и кухнята и видя как Спенсър се натиска на приятеля на сестра й, Иън, и как Али седна на ръба на дивана с отегчено изражение на лицето. След като клипчето свърши, на екрана се появи Джесика Дилорентис, майката на Алисън.
— Толкова ми е трудно да гледам този филм — каза госпожа Дилорентис. — Той ни кара отново да страдаме. Но бихме искали да благодарим на всички в Роузууд — бяхте чудесни. Времето, което двамата със съпруга ми прекарахме тук, заради разследването на смъртта на Алисън, ни накара да осъзнаем, колко ни е липсвало това място.
След частица от секундата камерата се прехвърли върху хората зад госпожа Дилорентис. Един от тях беше полицай Уайлдън, който се пъчеше в полицейската си униформа.
— Ето те! — извика майката на Хана, като се притисна към рамото на Уайлдън. — Страшно си фотогеничен!
На Хана й се прииска да повърне. Майка й не бе толкова въодушевена дори миналата година, когато обявиха Хана за Снежна кралица и тя се вози на платформата на зимния парад във Филаделфия.
Уайлдън се обърна назад, усетил присъствието на Хана до вратата.
— О, Хана, здравей. — Той леко се отдръпна от госпожа Мерин, сякаш Хана ги беше хванала да се занимават с нещо нередно.
Хана изръмжа едно поздравление, след което се обърна, отвори кухненския шкаф и измъкна една кутия фъстъчено масло „Риц Биц“.