Мис Съвършенство
- Автор: Shepard Sara
- Серия: Pretty Litle Liars #3
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-962-529-5
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Мис Съвършенство». Краткое содержание книги:
Слуховете процъфтяват сред именията, мерцедесите и идеално подрязаните живи плетове в оазиса за богаташи — градчето Роузууд, Пенсилвания. Зад огромните си очила „Гучи“, под перфектните си маркови дрешки, всеки тук има нещо за криене — особено гимназистките Спенсър, Ариа, Емили и Хана…
Те трупат тайни, стари и нови — те просто не могат да се държат добре и да бъдат мили и послушни куклички! Те са малки сладки лъжкини! Но „А“ няма да ги изпусне от ноктите си; „А“ знае подробности за всичките им скандали и с всеки сразяващ SMS им пали фитила, естествено в най-ужасния момент, изпращайки отмъстителни текстове, от които им се вие свят, проклетият „А“ (той, или тя — знае ли човек?!) побърква от страх сладурите и ги кара да вярват, че… „Най-важното в живота е да си глупав“.
Но докато едни въздишат „Ах, този дворцов живот!“, някой се целува в пещта, а друг здраво се подхлъзва (или го подхлъзват) и кадрилът от стряскащи изненади се вихри с пълна сила, неуморният и невидим „А“ ще има още поводи да възкликва тържествуващо:
„Стегнете се мацки! Нищо не е такова, каквото изглежда! Мляс!“
— Хан, за теб дойде един колет — каза майка й, като намали звука на телевизора.
— Колет? — повтори Хана с уста, пълна с кракери.
— Да. Беше на стълбите отпред, когато се прибрахме. Оставих го в твоята стая.
Хана се качи в стаята си, като отнесе кутията с фъстъчено масло със себе си. На бюрото й, точно до леглото на миниатюрния й пинчер Дот, наистина бе облегната една голяма кутия. Дот се протегна в легълцето си и размаха мъничката си опашчица. Ръцете на Хана трепереха, докато тя разряза опаковъчната панделка на кутията с ножичките за маникюр. Когато я отвори, из стаята се разлетяха листи луксозна опаковъчна хартия. И тогава… на дъното на кутията тя зърна роклята на Зак Позен с цвят на шампанско.
Хана ахна. Дворцовата рокля на Мона. Ушита, изгладена, готова за обличане. Тя потърси някаква бележка с обяснение, но не намери. Няма значение. Това означаваше само едно — беше й простено.
Ъглите на устата й бавно се разтеглиха в усмивка. Тя се качи на леглото си и започна да скача, като караше пружините му да скърцат. Дот обикаляше около нея и лаеше лудо.
— Дааа! — изкрещя Хана с облекчение. Знаеше, че Мона ще се вразуми. Тя не би издържала да се сърди на Хана дълго време.
Тя седна на леглото и взе новото си блекбери. Нямаше много време — сигурно нямаше да успее да си върне часовете при фризьора и гримьорката, които беше отменила, когато разбра, че вече не е поканена на партито. Изведнъж се сети нещо: Лукас. „Аз също не съм поканен на партито на Мона“, беше казал той.
Хана потропа с нокти по екрана на телефона си. Естествено, че нямаше да го заведе на купона в Мона. Не и като неин кавалер. Всъщност като нищо. Лукас бе сладък, наистина, но определено не ставаше за партита.
Тя се изправи в леглото и започна да рови в червения си кожен органайзер за адреса на електронната му поща. Щеше да му изпрати кратко, подигравателно писъмце, за да разбере къде точно му е мястото до нея: никъде. Сигурно сърцето му ще бъде разбито, но моля ви се, Хана не може да угоди на всички, нали така?
26.
Петък вечерта Спенсър лежеше в пълното с гореща вода джакузи. Това бе едно от любимите й неща за вършене, особено през нощта, когато всичките звезди блестяха на нощното небе. Единствените звуци, които се чуваха тази нощ, бяха бълбукането на джакузито и мляскането на Беатрис, един от лабрадорите им, който дъвчеше кокал от сурова кожа.
Внезапно тя чу изпукването на едно клонче. След това на още едно. После… чу дишане. Спенсър се обърна точно когато сестра й, докарана в кариран бански на „Бърбери“, слезе по стълбите и също се настани в джакузито.
Известно време и двете мълчаха. Спенсър се потопи до брада под водата, а Мелиса се бе загледала в масичката с чадъра, която се намираше точно до басейна. Внезапно Мелиса се обърна към сестра си.
— Доктор Евънс малко ме разочарова.
— Защо?
Мелиса размаха ръце под водата.
— Понякога ми говори всичките тези неща, сякаш ме познава от години. И с теб ли прави така?
Спенсър сви рамене. Мелиса не я ли бе предупредила, че доктор Евънс ще прави точно така?
Мелиса притисна длан към челото си.
— Каза ми, че все избирам ненадеждни мъже. Че всъщност излизам с момчета, за които знам, че никога няма да изберат сериозните връзки и обвързването за дълго, защото се страхувам да се сближа твърде много с някого.
Мелиса взе голямата бутилка с минерална вода „Евиан“, която бе оставила до джакузито, и отпи голяма глътка. Спенсър видя над главата й силуета на голяма птица — или може би прилеп, да прелита пред луната.
— В началото много ме дразнеше, но сега… не знам. — Мелиса въздъхна. — Може би е права. Започнах да обмислям всичките си връзки. Някои от момчетата, с които съм излизала, наистина ми изглеждаха много ненадеждни още от самото начало.
Очите й пронизаха Спенсър, която се изчерви.
— Рен очевидно бе един от тях — продължи Мелиса, сякаш четеше мислите на Спенсър. Сестра й отклони поглед и се загледа във водната инсталация на другия край на басейна. — Тя ме накара да се замисля и за Иън. Мисля, че в гимназията ми изневеряваше. Спенсър се напрегна.
— Наистина ли?
— Аха. — Мелиса започна да оглежда идеално лакираните си с прасковен цвят нокти. Очите й потъмняха. — Почти съм убедена в това. И според мен дори знам коя е била.