Деветдесет и трета година

VII

Известен беше завоят на левия коридор, където Робеспиер бе казал на ухото на Гара, приятеля на Клавиер, следните страшни думи: „Клавиер е заговорничел навсякъде, където е минал“. В същия този ъгъл, създаден сякаш само за разговори насаме и за полугласни гневни избухвания, Фабр д’Еглантин се бе скарал на Ром и го бе упрекнал, че е обезобразил календара си, като е преименувал „фервидор“ в „термидор“. Хората си показваха и ъгъла, където седяха лакът до лакът седемте представители на Горна Гарона, които, повикани първи да гласуват при осъждането на Луи XVI, бяха отговорили един след друг по следния начин: Майл — смърт; Делмас — смърт; Прожан — смърт; Калес — смърт; Ейрал — смърт; Жюлиен — смърт; Дезаби — смърт. Предвечен отглас, който изпълва цялата история и който, откакто съществува човешкото правосъдие, винаги злокобно е отеквал под свода на съда. В множеството от развълнувани лица сочеха с пръст тия хора, които вдигнаха оглушителен шум с трагичното си гласуване: Паганел379, който бе казал: „Смърт. Един крал може да бъде полезен само като умре“; Мило380, който бе казал: „Ако смъртта не съществуваше, днес щяхме да я създадем“; стария Рафрон дю Труйе381, който бе казал: „Бързо смърт“; Гупийо, който бе извикал: „Веднага на ешафода. Колкото повече се бавим, толкова по-трудно ще бъде“; Сиейес, който мрачно бе отсякъл: „Смърт“; Тюрио, който бе отхвърлил апела към народа, предложен от Бюзо: „Какво! Народни събрания по места! Защо? Четиридесет и четири хиляди съдилища! Процеси без край. Главата на Луи XVI ще успее да побелее, преди да падне“; Огюстен-Бон Робеспиер382, който след брат си бе извикал: „Съвсем не зная за такава човечност, която унищожава народите, а прощава на деспотите. Смърт! Да се прави отсрочка значи да отмениш желанието на народа с желанието на тиранина“; Фуседоар383, заместника на Бернарден дьо Сен-Пиер384, който бе казал: „Ужасява ме проливането на човешка кръв, но кръвта на един крал не е човешка кръв. Смърт“; Жан-Бон-Сент-Андре, който бе казал: „Няма свободен народ, докато тиранинът не е мъртъв;“ Лавиконтри385, който бе дал следната формула: „Докато тиранинът диша, народът се задушава. Смърт“; Шатоньоф-Рандон386, който бе извикал: „Смърт за последния Луи!“; Гиарден387, който бе отправил следното пожелание: „Да бъде екзекутиран, щом бариерата е вдигната!“; бариерата е вдигната означаваше бариерата около трона; Телие388, който бе казал: „Нека се отлее едно оръдие с калибър колкото главата на Луи XVI, за да се стреля с него срещу врага“. Имаше и снизходителни: Жантил389, който бе казал: „Гласувам за заточение. След Чарлз I390 идва един Кромуел391“; Банкал392, който бе казал: „Изгнание. Желая да видя първия крал в света, осъден да работи нещо, за да изкарва прехраната си“; Албуис393, който бе казал: „Каторга. Нека този жив призрак тръгне да броди около троновете“; Занжиакоми394, който бе казал: „Затвор. Да запазим Капет жив като плашило“; Шайон395, който бе казал: „Нека живее. Защо да го убиваме, когато Рим ще го направи светец“. Докато тия присъди се сипеха от суровите уста и една след друга потъваха в историята, на трибуните за публиката нагиздени жени с големи деколтета брояха гласовете, като в списъка, който държаха в ръце, отмятаха всеки гласувал и забождаха по една топлийка под всеки глас.