Деветдесет и трета година
- Автор: Гюго Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Шивачев
- Жанр: Искусство и дизайн
Электронная книга - «Деветдесет и трета година». Краткое содержание книги:
Пред тази загадъчна обърканост на облаги и страдания историята задава въпроса — Защо?
Защото… — Така ще отговори този, който не знае нищо, а също така и онзи, който знае всичко.
Изправен пред тези периодически катастрофи, които опустошават и оживотворяват цивилизацията, никой не се решава да съди за подробностите. Да се порицават или да се възхваляват хората заради резултата — това е все едно да се възхваляват или да се порицават цифрите заради общия сбор. Това, което трябва да отмине, отминава, а това, което трябва да стане, става. Безсмъртното спокойствие не страда от тия силни ветрове. Над революциите е истината и справедливостта, както звездното небе над облаците.
XII
Такъв беше този неизмерим Конвент; укрепен боен лагер на човешкия род, атакуван от всички тъмни сили едновременно, нощен огън на обсадена армия от идеи, огромен бивак на умове, разположен на скат над бездна. В историята нищо не може да се сравни с това множество, едновременно сенат и тълпа, конклав и кръстопът, ареопаг и уличен площад, съдилище и подсъдим.
Конвентът винаги се огъваше от вятъра; но този вятър бе диханието на народа и на бога.
И днес, след като изминаха осемдесет години, винаги когато някой човек, какъвто и да е той — историк или философ, мислено си представи Конвента; този човек се спира и се замисля. Невъзможно е да не спре вниманието си на това велико шествие на сенки.
II
Марат зад кулисите
Както бе съобщил на Симон Еврар, на другия ден след срещата на улица „Паун“ Марат отиде в Конвента.
В Конвента имаше един маркиз маратист — Луи дьо Монто, който по-късно поднесе на Конвента десетичен стенен часовник с бюста на Марат.
Тъкмо когато Марат влизаше, Шабо се приближаваше до Монто.
— Ей, бившият… — каза му той.
Монто вдигна очи.
— Защо ме наричаш бивш?
— Защото си.
— Аз?
— Защото си бил маркиз.
— Никога.
— Бре!
Моят баща е бил войник, а дядо ми е бил тъкач.
— Каква песен пееш ти, Монто?
— Не се казвам Монто.
— А как се казваш?
— Казвам се Марибон.
— Както и да е — каза Шабо, — все ми е едно.
После добави през зъби:
— Сега никой не ще да бъде маркиз.
Марат се бе спрял в левия коридор и гледаше Монто и Шабо.
Всеки път, когато Марат влизаше, се вдигаше някаква глъчка, но далече от него. Около него всички мълчаха. Марат не обръщаше внимание на това. Той презираше „врякането на блатото“.
Долу, в полумрака на тъмните пейки, Компе от Оаза, Прюнел421, епископ Вилар422, който по-късно стана член на Френската академия, Бутру423, Пти424, Плешар, Боне, Тибодо425 и Валдрюш си показваха Марат един на друг с пръст.
— Ето го Марат.
— Да не е болен?
— Сигурно, щом е с халат.
— С халат ли?
— Да, дявол да го вземе!
— Много си позволява!
— Как смее да идва така в Конвента!
— Щом един ден дойде тук с лавров венец на главата, защо да не дойде облечен с домашен халат!
— Бакърено лице, зеленясали зъби.
— Халатът му изглежда нов.
— От какъв плат е?
— Рипсов.
— Раиран.
— Погледнете реверите.
— От кожа са.
— Тигрова.
— Не, хермелинова.
— Изкуствена.
— С чорапи е!
— Чудно.
— И обувки с катарами.
— Сребърни!
— Ето затова няма да му простят дървените обуща на Камбулас.
По другите пейки се правеха, че не виждат Марат. Разговаряха за други неща. Сантона се приближи до Дюсо.
— Дюсо, вие знаете ли?
— Какво?
— Бившият граф дьо Бриен?
— Който бе в затвора Форс заедно с бившия херцог дьо Вилроа?
— Да.
— Познавах и двамата. Та какво?
— Те толкова много се страхуваха, че поздравяваха червените калпаци на всички ключари, а един ден се отказали да играят пикет, защото им били дали една колода карти с крале и кралици.
— И какво?
— Гилотинирали ги вчера.
— Двамата ли?
— Двамата.
— А как са се държали в затвора?
— Като страхливци.
— А на ешафода?
— Като храбреци.
421
Прюнел дьо Лиер, Леонар-Жозеф (1748–1828) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента.
422
Вилар, Ноел-Габриел-Люк (1748–1826) — френски политически деец, бивш епископ, отказал се от сана си през 1793 г., член на Конвента; при Наполеон станал сенатор.
423
Бутру, Лоран (1757–1816) — френски политически деец, член на Конвента, а по-късно член на Съвета на петстотинте.
424
Пти, Жан-Мартен, барон (1772–1856) — френски генерал, участник почти във всички войни през епохата на Великата френска революция и на Империята.
425
Тибодо, Антоан-Клер, граф дьо (1765–1854) — френски политически деец, член на Конвента, близък на фракцията „Блато“ взел участие в създаването на Гражданския кодекс.