Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Искусство и дизайн » Деветдесет и трета година
Деветдесет и трета година - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Деветдесет и трета година

Электронная книга - «Деветдесет и трета година». Краткое содержание книги:

Замисълът на романа „Деветдесет и трета година“ възникнал у Виктор Юго през 1863 г. Написването на книгата било предшествувано от продължителен период, когато писателят събирал необходимите му справочни материали и правел обширни извадки от исторически трудове. Той се интересувал от положението на Франция в навечерието на Великата френска революция, от нейната история, от събитията по времето на контрареволюционния бунт във Вандея. Между източниците, които послужили за осъществяването на огромната задача, привлякла писателя, трябва да се споменат книгата „Френската революция“ на Луи Блан, „Историята на Робеспиер“ на Ернест Амел, трудовете на Жюл Мишле. Юго изучил също така „Мемоарите“ на граф Ж. дьо Пюизе, станал прототип на маркиз дьо Лантенак, както и „Писма за произхода на Шуанската война“ на Ж. Дюшмен-Десеко.
1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 156
Перейти на страницу:

От другата страна: Антоан-Луи-Леон Флорел дьо Сен-Жюст, двадесет и три годишен, бледен, с правилен профил, с ниско чело и с дълбока тъга, отразена в загадъчния му поглед; Мерлен от Тионвил303, когото германците наричаха „Фьойер-Тойфел“ — Огнения дявол, Мерлен от Дуе, престъпният автор на закона за подозрителните; Субрани304, когото народът на Париж поиска на 1 прериал305 да бъде генерал; бившето кюре Льобон306, който сега държеше сабя в ръката, пръскала преди това светена вода; Бийо-Варен307, който предсказваше, че в бъдещото съдопроизводство ще има арбитри съдии; Фабр д’Еглантин308, който има едно прекрасно хрумване — републиканския календар, както Руже дьо Лил309 има възвишеното вдъхновение „Марсилезата“, но нито единият, нито другият не се прояви втори път; Манюел310, прокурорът на Комуната, който бе казал: „Един мъртъв крал не значи един човек по-малко“; Гужон311, който бе участвувал при превземането на Трипщадт, Нойщадт и Шпейер и бе видял бягството на пруската армия; Лакроа312, който от адвокат стана генерал и получи орден „Сен-Луи“ шест дни преди 10 август; Фрерон Терсит, син на Фрерон-Зоил313; Рюл314, неумолимият претърсвач на железните каси, предопределен да бъде сред самоубилите се републиканци, сложил сам край на живота си в деня, когато умираше републиката; Фуше315, човекът с демонска душа и лице на смъртник; Камбулас316, приятелят на татко Дюшен, който казваше на Гилотен317: „Ти си от Клуба на феланите, но дъщеря ти е от Клуба на якобинците“; Жаго318, който отговаряше на тия, които оплакваха голотата на затворниците, със следните жестоки думи: „Самият затвор е каменна дреха“; Жавог319, страшният обирач на гробовете в Сен-Дени; Ослен320, изпълнител на присъди, който укриваше в дома си осъдената на изгнание госпожа Шари; Бантабол321, който, когато председателствуваше, даваше знак на публиката да ръкопляска или да освирква; журналистът Робер322, съпруг на госпожица Кералио323, която пишеше: „Нито Робеспиер, нито Марат не идват у дома; Робеспиер може да дойде, когато поиска, Марат — никога“; Гаран-Кулон, който гордо бе извикал, когато Испания се бе намесила в процеса на Луи XVI, че Събранието не е длъжно да чете писмото на един крал, защищаващ друг крал; Грегоар, епископът отначало достоен за църквата, но по-късно при Империята отказал се от републиканеца Грегоар, като стана граф Грегоар; Амар324, който казваше: „Цялата земя осъжда Луи XVI. Към кого да се обърнем за присъда? Към планетите ли?“; Руйе325, който на 21 януари се беше противопоставил срещу оръдейната стрелба от Пон-Ньоф, като каза: „Една кралска глава не трябва при падането си да вдига повече шум, отколкото главата на който и да е човек“; Шение326, братът на Андре; Вадие, един от тия, които слагаха пистолета си на трибуната; Панис327, който казваше на Моморо: „Аз искам Марат и Робеспиер да се целунат на моята маса, у дома“. — „Къде живееш ти?“ — „В Шарантон.“328 — „Щях да се учудя, ако живееше другаде“ — казал Моморо; Льожандр, който бе касапинът на революцията във Франция, както Прайд329 бе касапинът на революцията в Англия; „Ела тук, за да те убия“ — викаше той на Ланжюине. А Ланжюине отговаряше: „Най-напред издай декрет, че съм вол“; Коло д’Ербоа, този злокобен комедиант с антична маска с две уста, които казват „да“ и „не“, одобрявайки с едната това, което другата хулеше, за да очерня Карие в Нант и да превъзнася Шалие330 в Лион, за да изпраща Робеспиер на ешафода, а Марат в Пантеона; Женисийо331, който искаше смъртна присъда за всеки, който носи медала „Мъченикът Луи XVI“; Леонар Бурдон332, учителят, който бе предоставил къщата си на стареца от Мон-Юра; морякът Топсан333, адвокатът Гупийо334, търговецът Лоран Льокоантр335, лекарят Дюем336, скулпторът Сержан337, художникът Давид, принцът Жозеф Егалите. И другите: Льокоантр-Пюираво, който искаше Марат с декрет да бъде обявен „за умопобъркан“; Робер Ленде, неспокойният създател на този октопод, чиято глава беше Комитетът на обществената безопасност и който обхващаше Франция със своите двадесет и едно хиляди пипала, които се наричаха революционни комитети; Льобьоф338, за когото Жире-Дюпре в своята книга „Коледата на лъжепатриотите“ беше посветил следния стих: „Льобьоф видя Льожандр и замуча“339; Томас Пейн340, милостив американец; Анахарсис Клоотс, немски барон милионер, атеист, ебертист, наивник; неподкупният Льоба, приятел на семейство Дюпле; Ровер341, един от редките хора, които са зли заради злобата, защото изкуството заради изкуството е по-разпространено, отколкото се мисли; Шарлие342, който искаше да се говори с аристократите на ви; Талиен343, човек чувствителен и свиреп, който от любов ще направи 9 термидор344; Камбасерес345, прокурорът, който ще стане принц; Карие, прокурорът, който ще се превърне в тигър; Лапланш346, който един ден ще извика: „Аз искам оръдието да има предимство, когато се дава тревога“; Тюрио347, който искаше да гласуват открито съдиите на Революционния трибунал; Бурдон от Оаза348, който предизвикваше на дуел Шамбон, издаваше Пейн и беше издаден от Ебер; Файо349, който предлагаше „да се изпрати във Вандея една армия от подпалвачи“; Таво350, който на 13 април бе почти посредник между жирондинците и монтанярите; Верние351, който искаше жирондинските вождове и монтанярските вождове да отидат да служат като прости войници; Ревбел352, който се затвори в Майнц; Бурбот353, чийто кон бе убит под него при превземането на Сомюр; Гимберто354, който командуваше армията на Шербурското крайбрежие; Жар-Панвилие355, който предвождаше армията на Ларошелското крайбрежие; Льокарпантие356, който командуваше ескадрата в Канкал; Робержо357, когото очакваше засада в Ращадт; Прийор от Марна, който носеше в лагерите своите стари еполети на ескадронен командир; Льовасьор358 от Сарт, който с една дума убеди Серан, командира на батальона в Сент-Аман, да се самоубие; Ревершон359, Мор360, Бернар дьо Сент361, Шарл Ришар362, Льокинио и начело на тази група един Мирабо, който се наричаше Дантон.

вернуться

303

Мерлен от Тионвил, Антоан (1762–1833) — френски политически деец, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента, комисар на Конвента при потушаването на Вандейския бунт; участвувал в преврата на 9 термидор.

вернуться

304

Субрани, Пиер-Амабл дьо (1752–1795) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента; след разгромяването на въстанието през май 1795 г. бил осъден на смърт и завършил живота си със самоубийство.

вернуться

305

Прериал — деветият месец на републиканския календар (от 20 май до 18 юни).

вернуться

306

Льобон, Хюисманс-Франсоа-Жозеф (1765–1795) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента; екзекутиран след преврата на 9 термидор.

вернуться

307

Бийо-Варен, Жак-Никола (1756–1819) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента; след преврата на 9 термидор бил заточен в Кайена; умрял в изгнание.

вернуться

308

Фабр д’Еглантин, Филип-Франсоа-Назар (1750–1794) — френски поет, драматург и политически деец, якобинец, член на Конвента, автор на републиканския календар (1793). Екзекутиран заедно с Дантон.

вернуться

309

Руже дьо Лил, Клод-Жозеф (1760–1836) — френски офицер, поет, автор на „Марсилезата“ (1792) и на други революционни песни.

вернуться

310

Манюел, Луи-Пиер (1751–1793) — френски политически деец, генерален прокурор на Парижката комуна, член на Конвента, откъдето излязъл в знак на протест против гилотинирането на краля. Екзекутиран по присъда на Революционния трибунал.

вернуться

311

Гужон, Жак-Мари-Клод-Александър (1766–1795) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента. След потушаването на народното въстание през май 1795 г. бил осъден на смърт и завършил живота си със самоубийство.

вернуться

312

Лакроа, Жан-Франсоа (1754–1794) — член на Конвента, изпълнявал заедно с Дантон различни поръчения в Белгия; обвинен в незаконно забогатяване; екзекутиран заедно с Дантон.

вернуться

313

Фрерон-Терсит, син на Фрерон-Зоил — има се предвид Фрерон, Луи (1754–1802) — френски политически деец, член на Конвента, син на Фрерон, Ели (1718–1776) — известен критик, враг на Волтер и на философите-просветители, осмян от Волтер в неговите сатири. Терсит — герой от „Илиадата“ на Омир, образ на уродлив и страхлив воин; Зоил (IV в. пр.н.е.) — критик, прославил се със завистливите си нападки срещу Омир; името му е станало нарицателно, когато се говори за невежествен и бездарен критик.

вернуться

314

Рюл, Филип-Жак (1737–1795) — френски политически деец член на Законодателното събрание и на Конвента, якобинец; през време на термидорианската реакция бил арестуван и завършил Живота си със самоубийство.

вернуться

315

Фуше, Жозеф (1759–1820) — френски политически деец, член на Конвента, монтаняр; за крайна жестокост на поста комисар на Конвента в редица департаменти бил отзован и изключен от Якобинския клуб. Участник в преврата на 9 термидор. При Директорията — министър на полицията; след това участник в преврата на 18 брюмер. При Наполеон — министър на полицията, сенатор, получил титлата херцог. Изменил на Наполеон през време на неговото бягство от остров Елба и спомогнал за реставрирането на Бурбоните. Свален от поста министър на полицията, приел австрийско поданство.

вернуться

316

Камбулас — деец от Великата френска революция, член на Конвента, ляв якобинец.

вернуться

317

Гилотен, Жозеф-Иняс (1738–1814) — френски политически деец, член на Учредителното събрание, лекар, изобретател на гилотината.

вернуться

318

Жаго, Грегоар-Мари (1750–1838) — френски политически деец, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента.

вернуться

319

Жавог, Клод (1759–1796) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента, комисар на Конвента в редица департаменти; екзекутиран след разкриването на заговора на Бабьоф.

вернуться

320

Ослен, Шарл-Никола (1752–1794) — френски политически деец, член на Парижката комуна, на Конвента и на Комитета на обществената безопасност; близък на якобинците; екзекутиран по обвинение за връзки с контрареволюционерите.

вернуться

321

Бентабол, Пиер-Луи (1756–1798) — френски политически деец, дантонист, член на Конвента, участник в преврата на 9 термидор; след това член на Съвета на петстотинте.

вернуться

322

Робер, Пиер-Франсоа-Жозеф (1762–1826) — френски политически деец, демократичен публицист, член на Клуба на корделиерите; член на Конвента; умрял в изгнание.

вернуться

323

Кералио, Луиз-Фелисите (1758–1821) — френска писателка, съпруга на члена на Конвента Робер дьо Живе.

вернуться

324

Амар, Жан-Пиер-Андре (1750–1816) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента и на Комитета на обществената безопасност; арестуван след преврата на 9 термидор; по-късно арестуван във връзка със заговора на Бабьоф.

вернуться

325

Руйе, Жан-Паскал (1761–1819) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента; след това един от главатарите на термидорианската реакция.

вернуться

326

Шение, Мари-Жозеф (1764–1811) — френски поет и драматург, член на Конвента, а след преврата на 9 термидор — член на Съвета на петстотинте.

вернуться

327

Панис, Етиен-Жан (1757–1832) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента, на Комитета на общественото спасение и на Комитета на обществената безопасност.

вернуться

328

Шарантон — кантонален център близо до Париж, където се намира известната психиатрична болница.

вернуться

329

Прайд, Томас (умрял 1658) — деец от английската буржоазна революция, изминал пътя от войник до полковник от английската армия, ръководещ при Кромуел чистката на Дългия парламент (1648), след който крал Чарлз I Стюърт бил екзекутиран и била провъзгласена републиката.

вернуться

330

Шалие, Мари-Жозеф (1747–1793) — френски политически деец, ляв якобинец, водач на лионските работници; екзекутирането му след контрареволюционния преврат послужило като тласък за въстание в Лион.

вернуться

331

Женисийо, Жан-Жозеф-Винтор (1749–1804) — деец от Великата френска революция, член на Конвента, негов последен председател; министър през периода на Директорията, член на Съвета на петстотинте.

вернуться

332

Леонар Бурдон, Бурдон дьо ла Крониер (1758–1815) — френски политически деец, член на Конвента; след преврата на 9 термидор участвувал в арестуването на водачите на якобинската диктатура; член на Съвета на петстотинте.

вернуться

333

Топсан — френска политически деец, член на Конвента, морски офицер.

вернуться

334

Гупийо дьо Фонтен, Жан-Франсоа (1763–1823) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента, комисар на Конвента във Вандея.

вернуться

335

Лоран Льокоантр (1750–1805) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента; едни от организаторите на преврата на 9 термидор.

вернуться

336

Дюем, Пиер-Жозеф (1760–1807) — френски политически деец, лекар, якобинец, член на Законодателното събрание и на Конвента; станал противник на Робеспиер, участвувал в преврата на 9 термидор.

вернуться

337

Сержан, Антоан-Франсоа, известен под името Сержан-Марсо (1751–1847) — френски художник и гравьор, член на Конвента и на Комитета на народната просвета, участвувал в основаването на Консерваторията; след преврата на 18 брюмер бил арестуван, емигрирал, живял в Италия.

вернуться

338

Льобьоф — френски политически деец, член на Конвента.

вернуться

339

„Льобьоф видя…“ — игра на думи: на френски „le bouf“ значи „волът“, а Льожандр бил касапин.

вернуться

340

Томас Пейн (1737–1809) — американски политически деец, революционен демократ, публицист, пропагандирал идеите на Великата френска революция; преместил се във Франция и бил избран за член на Конвента.

вернуться

341

Ровер, Жозеф (1748–1798) — френски политически деец, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на обществената безопасност, комисар на Конвента в провинцията; участвувал в преврата на 9 термидор; по-късно — член на Съвета на петстотинте.

вернуться

342

Шарлие, Луи-Жозеф (1754–1794) — френски политически деец, член на Конвента.

вернуться

343

Талиен, Жак-Ламбер (1769–1820) — френски политически деец, член на Конвента, комисар в Бордо, където се отдал на произволи и злоупотреби. За да избегне отговорността, преминал на страната на враговете на якобинската диктатура и спомогнал за преврата на 9 термидор.

вернуться

344

9 термидор (27 юли 1794) — денят на контрареволюционния преврат, който сложил край на якобинската диктатура и довел до екзекутирането на вождовете на якобинците. Буржоазната контрареволюция, която започнала в този ден, е известна в историята под името термидорианска (юли 1794 — октомври 1795). След разпускането на термидорианския Конвент властта преминала към правителството на Директорията.

вернуться

345

Камбасерес, Жан-Жак-Режи (1753–1824) — френски политически деец, член на Конвента; втори консул през времето на Консулството, архиканцлер при Империята, играл видна роля при създаването на кодекса на Наполеон.

вернуться

346

Лапланш — френски политически деец, член на Конвента.

вернуться

347

Тюрио дьо ла Розиер, Жак-Алексис (1753–1829) — френски политически деец, член на Конвента, участвувал при превземането на Бастилията, искал създаване на извънреден трибунал. Бил председател на заседанието на Конвента на 9 термидор, лишил Робеспиер от възможност да се защити.

вернуться

348

Бурдон от Оаза, Франсоа-Луи (1751–1798) — френски политически деец, якобинец, член на Конвента, по-късно един от ръководителите на термидорианския преврат; член на Съвета на петстотинте. Съвременниците му го обвинявали, че е натрупал голямо богатство от спекулации. През 1797 бил арестуван за контрареволюционна дейност и заточен; умрял в заточение.

вернуться

349

Файо — френски политически деец, член на Конвента, якобинец.

вернуться

350

Таво, Луи-Жозеф (1767–1830) — френски политически деец, член на Конвента; по-късно — член на Трибунала и на Законодателния корпус. След реставрацията на Бурбоните бил изгонен от Франция.

вернуться

351

Верние — френски политически деец, член на Конвента.

вернуться

352

Ревбел, Жан-Франсоа (1747–1807) — френски политически деец, член на Конвента; по-късно — член на Директорията.

вернуться

353

Бурбот, Пиер (1763–1795) — деец от Великата френска революция, ляв якобинец, член на Конвента, комисар на Конвента във Вандея. След потушаването на въстанието през май 1795 г. бил осъден на смърт.

вернуться

354

Гимберто — френски политически деец, член на Конвента.

вернуться

355

Жар-Панвилие, Луи-Александър (1757–1822) — френски политически деец, депутат в Законодателното събрание, член на Конвента; по-късно член на Съвета на петстотинте.

вернуться

356

Льокарпантие, Жан Батист (1760–1828) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента и комисар на Конвента през периода на потушаването на Вандейския бунт.

вернуться

357

Робержо, Клод (1753–1799) — френски политически деец, член на Конвента; след това член на Съвета на петстотинте, посланик на Франция в Хага, убит предателски от австрийците през време на конгреса в Ращадт, където се водели преговорите за мир между Франция и Австрия.

вернуться

358

Льовасьор, Рене (1747–1834) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента, автор на исторически мемоари, които Маркс използувал за статията „Борбата на якобинците с жирондинците“.

вернуться

359

Ревершон, Жак (1746–1828) — френски политически деец, член на Законодателното събрание и на Конвента. Бил председател на Якобинския клуб и секретар на Комитета на обществената безопасност. След преврата на 9 термидор се сближил с термидорианците.

вернуться

360

Мор, Никола (1743–1795) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Конвента, комисар на Конвента в Шампан; след потушаването на въстанието през май 1795 г. се самоубил.

вернуться

361

Бернар дьо Сент, Адриан-Антоан (1750–1819) — деец от Великата френска революция, якобинец, член на Законодателното събрание, на Конвента и на Комитета на общественото спасение; през 1795 г. арестуван; през 1816 г. изгонен от Франция.

вернуться

362

Шарл Ришар — френски политически деец, член на Конвента от дясното крило на якобинците начело с Дантон.

1 ... 59 60 61 62 63 64 65 66 67 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)