Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Това беше същността на състезанието: множество коли в една Пързалка беше нещо като руска рулетка — безстрашният печели всичко — която се разиграва при скорости от 700 км/ч.
Докато Джейсън изчакваше удобния момент, за да ги задмине, изведнъж — руум! — самият той беше задминат от класиралия се на тринайсето място, представителя на фирмения отбор на „Боинг-Форд“ — профуча толкова близо, че на практика откърти парче боя от върха на дясното му крило.
— Проклятие! — изрева Джейсън. — Въобще не го видях!
— Вземи си бележка, шампионе — чу се в ушите му гласът на Сали. — Тука не ти е забутаната провинция.
В този миг Джейсън излезе от Пързалката и видя пред себе си Флоренция. Прочутият покрит с теракота църковен купол се издигаше над панорама от ниски сгради на фона на трепкащо от маранята поле. Покривите на къщите по хълмовете бяха почернели от зрители.
Джейсън се стрелна надолу над река Арно и под прочутите й мостове. Когато прелетя под Понте Векио, зави наляво около един от пилоните, докато болидът на пилота от фирмения отбор на „Боинг-Форд“ зави надясно, и когато излязоха от другата страна, Джейсън се озова пред него и тълпата на моста започна да вика и да пляска възторжено.
Състезанието продължи в северна посока през Падуа — доближаваше се омайно близо до същинския финал Венеция II и монументалните тълпи там.
Огромни летящи трибуни се носеха над хълмовете и се въртяха във въздуха, за да могат хората да гледат отминаващите коли, след това се завъртаха отново, за да бъдат готови да наблюдават пак, когато след около два часа колите щяха да започнат да се връщат в края на състезанието.
След това идваше Милано — колите се наклоняваха да направят завой около великолепния замък Сфорца, преди да се насочат към най-коварната част от състезанието: осеяните с предизвикващи световъртеж скали и тунели пътища из Алпите.
Показвайки необикновените си умения, Зейвиър успя да се изкачи две места в класирането до седмо място, като надмина Етиен Труво от отбора на „Рено“ и Камико Идеки, прословутия с непредсказуемостта си пилот от фирмения отбор на „Ямаха“, популярен сред феновете с прякора Идеки Камикадзе.
От 12-ото си място Джейсън също се придвижи нагоре, като първо изпревари австралийския пилот Брок Питърс, преди да профучи покрай своя съотборник от отбора „Ломбарди“ Пабло Ривиера със смела маневра и задминаване от външната страна.
Нагоре до 10-о място…
Точно тогава се случи първата катастрофа в състезанието и предизвика истинска сензация, защото се оказа замесен класираният на 3-то място Дуейн Левицки от отбора на ВВС на САЩ, който отпадна — влезе с 450 км/ч в сводестия отвор на един тунел, докато се опитваше да надмине заелия 2-ро място Фабиан.
Левицки се опита да задмине французина от вътрешната страна, но Фабиан не му направи място, а дори пресече пътя му — и острите като бръсначи стабилизатори на предните криле на реното отрязаха лявото предно крило на Левицки, американецът изгуби контрол и се размаза в арката.
Всички се изкачиха с по едно място.
Ромба беше начело.
Фабиан: 2-ри.
Зейвиър: 6-и.
Джейсън: 9-и
В първата десетка…
Надолу през планините, след това отново прелитане през Милано и влизане в третата секция Пързалка по трасето — между Милано и френската граница — преди да вземат остър завой пред славния белостенен град Ница.
След това пилотите поеха по бреговата линия.
Това беше най-вълнуващата част от трасето — всеки метър от италианското крайбрежие гъмжеше от хора.
Един след друг водещите болиди се стрелваха по крайбрежната права и профучаваха през фалшиви римски арки, които стърчаха от морето на стотина метра от сушата. Арките бяха разположени зигзагообразно, което принуждаваше пилотите да направят широк S-образен завой, преди да могат да започнат да слаломират през тях, вместо да ги минат с един заход и полет направо. Цялата секция, както всички останали „морски участъци“ от трасето, бе обрамчена с червени размагнетизиращи лампи — известни като „дяволски фенери“.
Докато морето прелиташе под предния му спойлер, Джейсън видя по датчиците на таблото, че магнитните му дискове са останали с малко енергия — изтощени от трудния преход през планините и трите секции Пързалка.