Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
Бъг каза нещо в слушалката в ухото му.
— Да, и мен — отговори Джейсън. — Присвива ме и се върти като центрофуга на пералня.
Огромната транспортна лента се раздвижи с драматично металическо щракане и суперобтекаемият черно-златист „Локхийд-Мартин“ на Алесандро Ромба, първия в стартовата решетка и настоящ световен шампион, беше пренесен на арената на Колизея…
… и 60 000 ВИП зрители ревнаха в един глас.
Колата на Ромба ла Бомба спря. Сочеше като ракета към външната арка на Колизея. Това беше изходът към същинското трасе.
— Двайсет секунди до старта… — чу се гласът от високоговорителите. — Вторият в класирането да се приготви…
Огромният електронен циферблат на информационното табло започна да отброява 20 секунди с пиукане…
… тълпата се размърда…
… бип… бип… бип…
… от тунела Джейсън наблюдаваше колата на Ромба. Сърцето му се беше качило в гърлото.
Сали го потупа по рамото.
— Късмет, момчета. Ще ви чакам и на двата бокса.
— Благодаря, Сали. Успешна работа.
Бип-бип-бип…
Отброяването завърши, прозвуча пронизителен сигнал и светофарът светна зелено. Алесандро Ромба се понесе с рев от стартовата решетка, излетя от Колизея и Италианското бягане започна.
Щом Ромба се озова извън Колизея, транспортната лента се събуди за живот.
— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на второ място състезател да излезе на пистата…
Отброяването на 20-те секунди отново започна и колата на второ място в стартовата решетка — пурпурночервеното „Рено“ на Фабиан — излезе от тунела на огрения от слънце старт. Тълпата зарева пак.
Транспортната лента се премести напред с едно място. Пилотите гледаха напрегнато, докато чакаха да им дойде редът да излязат на стартовата решетка пред погледите на истеричната тълпа.
Отброяването стигна до двайсет и Фабиан излетя от мястото си.
— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на трето място състезател да излезе на пистата…
Джейсън гледаше как всяка кола се премества по транспортната лента, заема мястото си в стартовата решетка, излита и изчезва от поглед — приличаха на патрони, вкарвани в патронника на оръжие и изстрелвани.
Нервите му се опъваха все повече и повече. Да гледа как всяка кола поема към старта му действаше като хипноза. Трак-трак, бип-бип, излитане, трак-трак, бип-бип, излитане…
А после гласът от високоговорителите излая тенекиено:
— Двайсет секунди до следващия старт. Класиралият се на 12 място състезател да излезе на пистата…
Беше се задълбочил толкова в ритъма, с който всяка кола излизаше на старта и излиташе, че се изненада, че е дошъл неговият ред.
Лентата изнесе „Аргонавт И“ от тунела под заслепяващата слънчева светлина…
… и в един съвсем различен свят.
Тълпата, натъпкана в древния стадион, виеше и ревеше, ръкопляскаше и свиреше. Всички бяха абсолютно подивели. И това бяха ВИП персоните! Джейсън не можеше да си представи какво ще правят обикновените фенове на ФЛК покрай трасето.
„Аргонавт II“ спря с друсане в стартовата решетка.
Зареден и готов.
Сводестият тунел, който извеждаше от Колизея, зееше пред Джейсън.
Бъг прошепна нещо.
— Знам, брат ми — отговори Джейсън. — Дръж се.
Дигиталното отброяване стигна до нула, светофарите светнаха зелено, ферарито „Ф-3000“ изригна от Колизея и Джейсън започна първото си участие в състезание от Големия шлем.
Скорост.
Супертурбо заслепяваща скорост.
Рим прелиташе покрай Джейсън в размазани хоризонтални чертички, преди той рязко да остави града във въздушната струя зад болида и да се стрелне нагоре по гръбнака на Италия, цепейки към Флоренция.
Зрителите бяха обградили магистралата по цялото й протежение и в дълбочина триста метра.
Отпред Джейсън виждаше спойлерите на двете коли, които бяха стартирали преди него. Двайсет секунди не бяха кой знае каква преднина и те вече бяха започнали двубоя.
В този момент — бам! — и Джейсън се гмурна в първата Пързалка от многото по трасето и изведнъж се оказа непосредствено зад двата болида пред себе си.
И двата бяха принудени да забавят темпо пред една от вратичките, защото никой не искаше да отстъпи, и сега Джейсън вече беше по петите им и се опитваше да прецени дали може да ги надмине преди следващия тесен отвор.