Летящ старт
- Автор: Рейли Мэтью
- Серия: Hover Car Racer #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-344-7
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Летящ старт». Краткое содержание книги:
В близко бъдеще човекът ще пътува навсякъде с превозни средства, които се носят на метър и двайсет над земята. Тази блестяща нова технология е вдъхновила супербърз и крайно конкурентен спорт, какъвто светът не е виждал до този момент: надбягване с летящи коли. Този спорт е опасен и привлекателен, а пилотите са отчасти шофьори на състезателни болиди, отчасти пилоти на изтребители, всички са свръхзвезди. Това са най-популярните състезания на планетата.
Джейсън Чейсър — талантлив млад състезател — е избран да учи в прочутото Международно училище за пилоти — бруталния вход за професионалната лига от Формула летящи коли (ФЛК).
Там той ще се състезава с най-добрите млади пилоти на планетата по някои от най-шантавите трасета, които може да си представите. Всеки от тях иска едно-единствено нещо — да се дипломира от спортното училище и да получи договор за участие във ФЛК като професионален пилот.
Затегнете коланите и се дръжте здраво — ще се гмурнете в едно от най-бързите приключения на този свят!
— Ей, шампионе, всички се чудехме къде си. Решихме, че може да си излязъл да зяпаш звездите. Обаче вече е малко прекалено късничко и за това. Наближава полунощ.
— Какво!? — Джейсън си погледна часовника. Права беше. Стрелките показваха 23:55. — Дидо, съжалявам, но трябва да вървя, за да поспя малко. Утре е големият ден.
— Хей, няма проблеми — усмихна се Дидо. — Аз съжалявам, че те задържах толкова до късно. Дори не усетих как мина времето. Благодаря за вечерята.
Джейсън поклати глава.
— Не, аз ти благодаря. Беше истинско удоволствие.
И си тръгна със Сали.
Тя го оглеждаше развеселена.
Джейсън крачеше, сякаш е в облаците.
Сали поклати глава.
— Джейсън, знаеш ли, ето това харесвам у теб. Че бързо учиш. Вчера пред това момиче се прояви като заекващ идиот, а днеска си велеречив като самия Казанова. Добра работа, момче. Добра работа. А сега гледай да поспиш, защото утре ще е голям ден.
Италианско бягане
Рим, Италия
— Състезатели, това е триминутното предупреждение. Моля персоналът от боксовете да освободи района на старта — избоботи един сериозен глас от високоговорителите.
Стартът за Италианското бягане беше в Колизея. Всеки състезател тръгваше от самия център на 2000-годишния римски амфитеатър.
Първи потегляше първият в класирането и се изстрелваше от стадиона. Следваше го класираният на второ място: транспортната лента с ширината на болид щеше да го пренесе до стартовата решетка точно двайсет секунди по-късно. След него щеше да дойде третата кола и така нататък — всички изкачвани до стартовия район с транспортната лента. Нов състезател потегляше на всеки двайсет секунди, докато всички 28 не се озовяха на трасето.
Джейсън и Бъг стояха до Ф-3000 — сега прекръстен на „Аргонавт II“ — в тъмния каменен тунел, където минаваше транспортната лента. Бяха 12 поред.
Очите на Джейсън обхождаха помещението за подготовка.
— Няма да дойде — отсече той.
Сали — беше със слушалки на главата — добави:
— Не си вдига и телефона.
Нямаше и следа от Скот Сиракюз. Не беше пристигнал в Италия, нито беше оставил някакво съобщение за Джейсън и отбора. Нито „успех“, нито нищо.
Това, че родителите на Джейсън бяха тук, беше чудесно, но той се надяваше, че и Сиракюз ще дойде — дори и само да му каже няколко професионални думи на подкрепа.
— Състезатели, една минута до старта. Моля първият в класирането да излезе на стартовата решетка.
— Джейсън… — Сали го подбутна към „Аргонавт II“.
Джейсън обаче още оглеждаше района за Сиракюз.
Простата истина беше, че страшно го друсаха нервите.
Никога не се беше чувствал толкова нервен. Стомахът му се свиваше. Направо не можеше да повярва: той щеше да участва в състезание на професионалисти! Всяка неделя даваха професионални състезания по телевизията, но докато не участваш сам, няма начин да разбереш какво е усещането.
Обърна се към колата си — и забеляза някакво движение край задния спойлер на „Аргонавт II“. За миг беше готов да се закълне, че е видял някого да се крие там — дребен човек — мъж, когото вече беше срещал.
Рави Гупта.
Отиде да провери, но нямаше никого. Огледа и спойлера, но не откри нищо не на място или повредено.
И тогава — гледай ти — видя Рави Гупта съвсем наблизо да разговаря с друг пилот.
Гупта забеляза, че го гледа, и му махна весело.
Джейсън го огледа предпазливо.
— Сали, познаваш ли този тип? Онзи дето ми маха.
— Разбира се — сниши глас Сали. — Това е Рави Гупта. Не се забърквай с него. Той е кофти тип.
— С какво се занимава? — попита Джейсън, като се сети за странните въпроси, които индиецът му беше задавал в петък вечерта: как се справя с професионалното състезание, как намира допълнителната мощност на Ф-3000.
— Не знаеш кой е Рави Гупта? О, извинявай, но все забравям, че си още твърде малък. Рави Гупта е комарджия. Букмейкър. Един от най-големите букмейкъри в света на ФЛК. Хайде да вървим. — Тикна му каската в ръцете. — Имаме по-важна работа.
— Именно — отговори Джейсън и взе каската.
С Бъг се настаниха в двуместната кабина и си сложиха коланите.