Черните банкери
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #32
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- ISBN: 954-729-185-8
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Черните банкери». Краткое содержание книги:
— Трите имена на твоя приятел и съученик?
— Володя Козлов.
— Козлов от банка „Ресурс“? — следователят не повярва на странното съвпадение.
— Да, какво толкова? — отговори Пихтин. — Той ме заведе при приятеля си, директора на банката Акчурин. И оня ме взе на работа, наистина падна ми се странна длъжност. А после и някои деликатни поръчения. Понеже преди това съм работил в театър, ми възложиха да организирам отдиха на шефовете…
Тогава ръководството беше от мъже, чак по-късно вдовицата на загиналия директор започна да управлява банката, съответно и отдихът се избираше съвсем мъжки. Колективно ходехме на лов, за риба, на сауна, в елитни клубове и ресторанти от най-висока класа. В моите задължения влизаше да осигуря пиенето за всички, мезетата и по възможност нежно женско присъствие. Разбира се, не бях посветен в тънкостите на финансовите въпроси на банката, но присъствах на най-важните преговори на банковото ръководство с влиятелни лица, в това число и с държавни чиновници. Възможно е да не съм разбрал всичко. Но ако ми задавате насочващи въпроси, ще се постарая да си спомня информацията, която ви интересува. Когато банка „Ресурс“ фалира, а моят приятел Володя Козлов, който минаваше за любимец на неутешимата вдовица, изведнъж замина с нея в Англия, разбрах, че златните ми дни са свършили. Един от клиентите на банката, от тези, които не бяха останали на сухо, от душевна доброта ме уреди в администрацията на завода за битова химия в Бибарево. Сега работя там. Вярно, парите са малко, но нали трябва да храня семейството си.
— А какво ви подтикна да правите видеозаписите? Все пак, както разбирам, не е било безопасно за вас. Рискът е огромен.
— Това е дълго за разказване. И ако сте готови да слушате, ще разкажа. Но трябва време.
— Не знам защо, Виталий Валериановия, но се отнасям към вас със симпатия, може би най-добре да поговорим утре. Какво ще кажете, ако ви пусна до утре срещу подпис, че ще се явите? — попита Турецки. — Защото наистина е прекалено късно. Не ми се иска да ви разпитвам цяла нощ.
— Много съм ви признателен. Боя се, че семейството ми бездруго се притеснява много.
— Но утре непременно ще продължим разговора.
— Сутринта, ако разрешите, имам няколко лични неща, а след дванайсет съм готов да дойда при вас. Може ли така?
— Отлично — каза Александър Борисович и погледна часовника си. — Да, дванайсет без четвърт е, полунощ. Как лети времето! Хайде да си отиваме по домовете и до утре.
— Може ли вече да тръгвам? — попита Пихтин.
— Един момент, ще ви изпратим. А за утре ще ви напиша призовка.
Пихтин стоеше покорно до масата и чакаше. Личеше, че е от хората, които бързо се смиряват с поражението си и безропотно приемат новите правила на играта, поставени от противника. Такъв човек не трябва да се намесва в рисковани начинания, защото резултатите могат да са плачевни.
Излязоха и тримата от сградата на следственото управление на Главна прокуратура. Сбогуваха се с Пихтин.
— Мисля, че съдбата ни го изпрати — рече Турецки на Олег. — И при липсата на свидетели това е просто находка!
— Ох, не обичам да си имам работа с високите чинове. От тях човек има само неприятности — поклати глава Величко.
— Сега най-много ме интересуват хората, свързани с нашето банково дело. Искам да разбера ролята на Козлов в смъртта на Акчурин и Бережкова. Мисля, че тъкмо Пихтин ще ни помогне да разберем отношенията на Козлов с това семейство.
Турецки стовари Олег до метрото, отмина и си спомни, че възнамеряваше да звънне на Грязнов. Извади мобилния. Вячеслав още не спеше. Александър съобщи, че операцията с изнудвача е завършила нормално и дори открива известни перспективи. След това се поинтересува как е самочувствието му.
— Командировката съвсем ме извади от релси, отпуснал ли съм се, какво.
— Няма ти нищо — засмя се Турецки, — скоро ще ти мине. Спомних си, ти май имаше един свестен информатор, струва ми се някъде около клуб „Парадайз“ на улица „Тверска“. А аз като че ли отново започвам да се интересувам от тези места. Не можеш ли малко да го активизираш в това отношение?