Среднощна алея [bg]

Моника стоеше на най-горното стъпало и гледаше право към тях четиримата, скръстила ръце на гърдите си.

— О-о-о, ето нещо, което на всяка цена трябва да бъде увековечено — каза Ева и вдигна телефона си, за да запечата свирепата гримаса на Моника. — Готово.

И двамата с Шейн, който явно го очакваше, си плеснаха тържествуващо ръцете. Макар и с усилие, Моника прогони раздразнението от лицето си и заслиза по стълбите. Беше облечена с прилепнала по тялото розова рокля, украсена с големи, очертани в яркозелено цветя. Обувките й, в абсолютно същия розов оттенък, бяха съвършени. Изглеждаше адски шик.

— Клеър, виждам, че водиш и пасмината, която наричаш приятели — каза тя. — Колко мило.

После по лицето й изведнъж се изписа разкаяние и тя побърза да добави:

— Майкъл! Нямах предвид теб, разбира се. Ти винаги си добре дошъл.

Той повдигна светлите си вежди.

— Нима?

— Естествено!

Клеър го сръга с лакът.

— Защото си VIP персона. Или по-точно — вампир. Покрай тях минаха още двама геймъри. При вида на Клеър единият я улови за ръката и лепна звучна, влажна целувка на бузата й.

— Направихме копия и ги раздадохме — каза той, като се кискаше. — Надявам се да е окей. Страхотен купон!

Шейн въздъхна и като сложи ръка на рамото му, го отдръпна от Клеър.

— Да, да, все тая. В съседната стая има гола мадама от Вулкан5. Най-добре побързайте.

Геймърите начаса изтрезняха и се отдалечиха. Съвършените, бляскави устни на Моника се отвориха, очите й се разшириха.

— Ти? Ти ли го направи? Тези идиоти разпространяваха листовки! Бяха ги разлепили навсякъде из университета! Партито беше само за най-отбрани гости!

— Не се тревожи — гласът на Ева лепнеше от сладост. — Нали сме тук.

Тя се усмихна с ярко начервените си устни, при което заприлича на Злата магьосница от Запад, онази от „Вълшебникът от Оз“.

— Въздушна целувка! — добави тя и млясна с устни във въздуха, на няколко сантиметра от бузата на Моника. — Страхотно парти. Жалко за мебелите. Ча-а-а-о!

И тя се понесе нанякъде, хванала Майкъл за ръка, сякаш беше Кралица на всичко, не просто на Морганвил. Клеър побърза да извади телефона си, за да улови убийствената ярост, с която Моника проследи отдалечаването й.

— Ти, подла, малка кучко! — изсъска Моника.

Клеър свали телефона и срещна погледа й. Не се боеше, вече не.

— Ти накара приятелите си да ме дрогират и им каза, че си падам по грубия секс. Единственото, което аз направих, бе да рециклирам поканата ти. Да кажем, че вече сме квит.

— Как ли пък не!

Шейн се приведе напред и като понижи глас, така че Моника трябваше да положи усилие, за да го чуе, каза:

— Я се успокой. Не знаеш ли, че по лицето ти избиват петна, когато се ядосаш? И ако още веднъж наречеш приятелката ми „кучка“, няма да ти се размине така леко.