Среднощна алея [bg]

Тя спря на последното стъпало и колебливо полюшна бедра.

— Е, как изглеждам? — попита тя.

Шейн рязко затвори уста, а Майкъл се прокашля.

— Става — отвърна той.

— Става?!

Това беше Ева, която също слизаше по стълбите. Тя заобиколи Клеър и удари Майкъл по рамото.

— Изглежда страхотно. Аз не си падам по жени и въпреки това смятам, че е адски секси.

Шейн не казваше нищо. От начина, по който я гледаше, на Клеър започна да й става горещо и дори малко й се зави свят. Потисна порива да провери дали полата й не се е вдигнала (вече я беше опънала поне дузина пъти) и се насили да срещне погледа му и да се усмихне.

— Сигурна ли си, че идеята е добра? — попита той; това бе последното, което Клеър очакваше да чуе. — Изглеждаш фантастично.

— Благодаря…

— В този град „фантастично“ те изстрелва на челно място в менюто за храна за вкъщи.

Клеър протегна лявата си ръка и посочи китката си. Златната гривна се виждаше отдалече.

— Вампирите и с пръст няма да ме пипнат.

— Изобщо не говорех за тях. С тези дрехи ще ти се лепнат всички, които търсят да забършат нещо.

Ева извъртя очи.

— За Бога, Шейн, стига си развалял всичко. Това, че Клеър изглежда страхотно, не означава, че трябва да се държиш като някакъв ревнив надзирател! Нали и ние ще бъдем там и ще я държим под око. Не можеш да отречеш, че ако се понагласи, гаджето ти е страшна мадама. Аз й оправих и косата, изглежда жестоко, нали?

Според Клеър прическата беше малко прекалена — купища тел, пяна и какво ли не, но наистина имаше онзи небрежно–разрошен вид, който бе типичен за моделите и който всъщност бе плод на много усилия.