![Ароматът на нощта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/7/aromatt-na-noshchta-bg-download.jpg)
Ароматът на нощта [bg]
- Автор: Камиллери Андреа
- Серия: инспектор Монтальбано #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Книгопис
- ISBN: 978-619-7067-41-5
- Переводчик: Весела Лулова Цалова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ароматът на нощта [bg]». Краткое содержание книги:
Обърна се внезапно и зърна брокера Гаргано. Виждаше се, че и той е умрял от доста време, защото лицето му беше покрито със зелен мъх и водорасли, които се оплитаха около ръцете и краката му. Течението бавно го завърташе около оста му, все едно беше набучен на шиш и сложен на двата чатала на чевермето. Всеки път, когато лицето на Гаргано или това, което беше останало от него, се оказваше обърнато към Монталбано, отваряше уста и правеше: „Ку-ку! Ку-ку!“.
Събуди се, изкопчвайки се с мъка от съня, целият потен. Запали лампата. В този момент изпита усещането, че някаква друга светлина, неудържима и бърза като мълния, внезапно избухна в мозъка му.
Довърши изречението си, прекъснато от телефонното обаждане на Дзито: госпожица Мария-Стела се държеше така, сякаш знаеше отлично къде се крие брокерът Гаргано.
15.
След тази мисъл успя да поспи още съвсем малко. Заспиваше, но преди още да е минал и половин час, се събуждаше и веднага мисълта му се втурваше към Мария-Стела Козентино. За двама от тримата служители в „Цар Мидас“ беше успял да си изгради точна представа, въпреки че никога не беше виждал Джакомо, освен като труп. В седем часа стана, пусна касетата, която му бяха приготвили в „Свободна мрежа“, и я изгледа внимателно. Мария-Стела се появяваше в нея два пъти по случай освещаването на офиса във Вигата, като и двата пъти беше близо до Гаргано. През цялото време го гледаше с нескрито обожание. Всъщност касаеше се за любов от пръв поглед, която с времето щеше да стане напълно обсебваща. Трябваше да поговори с нея и имаше добро оправдание. Тъй като предположенията му постепенно се потвърждаваха от фактите, щеше да я попита дали отношенията между Гаргано и Пелегрино в последно време са изглеждали обтегнати. Ако му кажеше „да“, може би и тази негова хипотеза — а именно че двамата са се наговорили да се преструват на скарани, щеше да се потвърди. Но преди да я посети, реши, че трябва да научи повече за нея.
Пристигна в полицейското управление към осем часа и веднага повика Фацио.
— Искам сведения за Мария-Стела Козентино.
— О, благословени боже! — каза Фацио.
— Защо се учудваш?
— Разбира се, че имам основания да се учудвам, комисарю! Тази изглежда жива, но всъщност е мъртва! Какво искате да знаете за нея?
— Дали се носят или са се носили клюки по неин адрес. Какво е правила или къде е работила, преди да стане служителка на Гаргано. Какви хора са били родителите й. Къде живее и какви навици има. Знаем например, че няма телевизор, но има телефон.
— С колко време разполагам?
— Най-късно в единайсет ела да ми докладваш.
— Добре, комисарю, но трябва да ми направите една услуга.
— Ако мога, с удоволствие.
— Можете, комисарю, можете.
Излезе и се върна, като държеше в ръцете си около сто кила документи за подписване.
Точно в единайсет часа Фацио почука на вратата му и влезе. Комисарят, удовлетворен, че е успял да подпише около една трета от документите, въпреки че ръката му беше изтръпнала, го прие.
— Грабвай бумагите и ги махай оттук.
— И неподписаните ли?
— И тях.
Фацио ги взе, занесе ги в стаята си и се върна.
— Научих някои неща — каза, докато сядаше. Извади от джоба си гъсто изписано листче.
— Фацио, преди да започнеш, заклевам те, не давай воля на манията си в стил „граждански регистър“. Кажи ми само съществените неща, изобщо не ме засяга да знам точната дата и място на сватбата на родителите на Мария-Стела Козентино. Съгласен ли си?
— Съгласен съм — отвърна Фацио с нацупено изражение. Прочете листчето два пъти, след това го сгъна и го сложи в джоба си. — Госпожица Козентино е ваша връстница, комисарю. Родена е тук през февруари хиляда деветстотин и петдесета година. Единствено дете. Баща й се е казвал Анджело Козентино, търговец на дървен материал, честен, почитан и уважаван човек. Принадлежал е към една от най-старите фамилии от Вигата. Когато през четирийсет и трета пристигат американците, го избират за кмет. Останал е на този пост до хиляда деветстотин петдесет и пета година. След това повече не е искал да се занимава с политика. Майка й, Кармела Вазиле-Коцо…