Лебедова песен [bg]

Автор: МакКаммон Роберт Рик
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-01-0493-3
Переводчик: Коста Сивов
Жанр: Пост-апокалипсис

Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:

От автора на „Момчешки живот“ и „Границата“ Бестселър на „Ню Йорк Таймс“ Робърт Маккамън (р. 1952) е американски автор на бестселъри. Пише хоръри, трилъри, научна фантастика, фентъзи и исторически романи, а много от произведенията му са отличени с престижни награди като „Брам Стокър“, „Локус“ и Световната награда за фентъзи. Земята е опустошена от ядрена война между САЩ и Русия. Слънцето се е превърнало в бледо петно върху вечно покрития с облаци хоризонт. Няма ток, растителността е изчезнала, водата е отровна, а от небето вали сняг, примесен с пепел и сажди. Цялата планета бавно, но неумолимо замръзва в обятията на ядрената зима. Сред руините на някогашната цивилизация вилнеят зловещи болести, мутирали животни и армии от мародери, а онези, които са съумели да запазят човешкото в себе си, са принудени да се крият в убежищата си или постоянно да бягат. Но в този загиващ свят броди и нещо по-страшно от студа, по-смъртоносно от радиацията и по-лошо от анархията. То е древно и могъщо, има много лица и жадува да подчини всички оцелели, а после да танцува на гробовете им. И единственият, който може да го спре, е едно дете с необикновена дарба. Но дали силите му ще бъдат достатъчни, за да спаси човечеството? „Лебедова песен“ е епичен постапокалиптичен роман в духа на „Сблъсък“ на Стивън Кинг. Романът е отличен с „Брам Стокър“ и номиниран за Световната награда за фентъзи, а през 2018 г. зрителите на PBS (Обществената телевизионна мрежа на САЩ) го определят като една от 100-те най-любими книги на американците.
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли

Перейти на страницу:

Целият стъклен пръстен засия като многоцветен огнен кръг, макар Сестра Крийп да не усещаше горещина под пръстите си. Той беше започнал да пулсира много бързо, както и сърцето ѝ, и бликащите и прекрасни цветове ставаха все по-ярки.

Никога не беше виждала нещо подобно. Никога — дори на витрините на магазините на Пето авеню. В това странно стъклено произведение бяха попаднали скъпоценни камъни с невероятни цветове и чистота, някои от които бяха по повече от пет-шест карата, а други приличаха на невидими прашинки, които въпреки размера си горяха с неудържима енергия. Стъкленият пръстен пулсираше… пулсираше… пулсираше…

— Госпожа? — прошепна Арти, в чиито подути очи се отразяваше светлината. — Може ли… да го поддържа?

Сестра Крийп не искаше да се разделя със скулптурата си, но мъжът я гледаше с такова изумление и копнеж, че не можа да му откаже.

Изгорените му пръсти се увиха около стъклото, което в момента, в който напусна ръцете на клошарката, започна да пулсира в ритъм със сърцето на Арти Уиско. Цветовете също се промениха — появиха се по-тъмносини и по-зелени нюанси, а горещият бял блясък на диаманти и рубини стана малко по-слаб. Арти го погали и кадифената му повърхност му напомни за кожата на съпругата му като млада, когато бяха младоженци и тъкмо започваха съвместния си живот. Замисли се колко много я обичаше и как копнееше за нея. В този миг осъзна, че не е бил прав. Имаше къде да отиде. „У дома — помисли си той. — Трябва да се прибера у дома.“

След няколко минути подаде внимателно стъкления пръстен на Сестра Крийп. Той отново се промени. Клошарката го задържа между пръстите си и се взира известно време в красивите му дълбини.

— У дома — прошепна Арти и Сестра Крийп вдигна поглед. Споменът за меката кожа на съпругата му се беше настанил трайно в съзнанието му. — Трябва да се прибера у дома — каза той с малко по-силен глас, след което примига, сякаш го бяха ударили през лицето и клошарката забеляза сълзите в очите му. — Вече… няма никакви телефони, нали? Няма и полицаи.

— Не — отвърна тя. — Не мисля.

— О. — Продавачът на обувки кимна, погледна я и отново насочи вниманието си към пулсиращите цветове. — Ти… също трябва да се прибереш у дома.

Сестра Крийп се усмихна мрачно.

— Нямам къде да отида.

— Защо не дойдеш с мен тогава?

Тя се засмя.

— Да дойда с теб? Господинчо, не си ли забелязал, че автобусите и такситата не се движат по график днес?

— Имам обувки на краката си. Както и ти. Краката ми все още работят, както и твоите. — Арти отмести поглед от пръстена с огнената светлина и огледа разрушенията наоколо, сякаш за първи път ги виждаше с ясно съзнание. — Мили боже — каза той. — О, мили боже, защо?

— Не мисля, че… Господ има нещо общо с това — отвърна Сестра Крийп. — Спомням си, че… се молих за Грабването и за Деня на Страшния съд… но никога не съм се молила за нещо подобно. Никога.

Арти кимна към стъкления пръстен.

— Трябва да задържиш това нещо, госпожа. Ти го намери, така че си е твое. Може би някой ден ще струва нещо. — Той поклати изумено глава. — Това не е някакъв боклук, госпожа — продължи да настоява. — Нямам представа какво е, но определено не е някакъв боклук. — Неочаквано се изправи и вдигна яката на палтото си от норка. — Виж… надявам се да се справиш, госпожа. — Арти погледна за последно с изпълнени с копнеж очи стъкления пръстен, обърна се и си тръгна.

— Хей! — Сестра Крийп също стана. — Къде си мислиш, че отиваш?

— Вече ти казах — отвърна продавачът на обувки, без да се обръща. — Трябва да се прибера у дома.

— Да не си полудял? Детройт не е на следващата пресечка!

Арти не спря. „Той е полудял! — помисли си клошарката. — По-луд е и от мен!“ Тя прибра стъкления пръстен в новата си чанта „Гучи“. След като махна ръката си от предмета, той спря да пулсира и цветовете угаснаха, сякаш нещото заспа отново, Сестра Крийп тръгна след мъжа.

— Хей! Почакай! Какво ще правиш без храна и вода?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?