![Лебедова песен [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/5/6/lebedova-pesen-bg-download.jpg)
Лебедова песен [bg]
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-01-0493-3
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Лебедова песен [bg]». Краткое содержание книги:
„Шеметно пътешествие в царството на ужаса“. Дийн Кунц
„Смразяващо видение за бъдещето, което ще ви накара да четете трескаво чак до шокиращия финал“. Джон Сол
„Завладяваща история с епични пропорции“. Пъблишърс Уийкли
— Опитвам се да намеря телефон или полицай — каза той. — Търся цяла вечер. Никога не можеш да намериш тези две неща, когато ти трябват, нали?
— Нещо ужасно се случи — отвърна Сестра Крийп. — Не мисля, че са останали телефони и ченгета.
— Трябва да намеря телефон — настоя мъжът. — Жена ми ще се тревожи за мен! Трябва да ѝ се обадя и да ѝ кажа… че съм… добре. — Гласът го предаде, когато погледът му попадна на два подаващи се изпод купчина смачкана арматура и бетон крака. — О — прошепна той и клошарката видя, че очите му се замъглиха като мъгла на стъклото на прозорец. „Този е много луд“, помисли си тя и тръгна да върви на север, но първо трябваше да изкачи една висока могила от останки.
След няколко минути чу тежкото дишане на пълния човек, който се опитваше да я догони.
— Разбираш ли — каза той, — не съм оттук. От Детройт съм. Имам магазин за обувки в търговски център „Истленд“. Тук съм за конвенцията. Ако жена ми чуе за това по радиото, ще се поболее от притеснение!
Сестра Крийп изсумтя в отговор. Единственото, което я интересуваше в момента, беше да намери вода.
— Казвам се Уиско — представи се мъжът. — Артър Уиско. Арти за по-кратко. Трябва да намеря телефон! Разбираш ли, изгубих си портфейла, дрехите и всяко друго проклето нещо! Аз и няколко от момчетата останахме до късно вечерта преди случилото се. Оповръщах цялото място на сутринта. Пропуснах първите си две бизнес срещи и останах в леглото. Бях се завил през глава и изведнъж се появи някаква ужасна светлина, разнесе се невероятен тътен и леглото ми падна през пода! Мамка му, целият хотел започна да се разпада на парчета и аз пропаднах отново през една дупка в лобито. Озовах се в мазето, без да напускам дори леглото си! Излязох от там само за да открия, че хотелът го няма. — Арти се разкикоти като луд. — Господи, целият квартал го нямаше!
— Много квартали ги сполетя същата съдба.
— Аха. Трябва да ти кажа, че си нарязах краката доста сериозно. Какво ще кажеш за това? Аз, Арти Уиско, останах без обувки на краката! Трябваше да взема обувките на един… — Мъжът млъкна отново. Почти се бяха изкачили до върха на могилата от останки. — Копелетата са прекалено малки — продължи той. — А краката ми са надути. Казвам ти, обувките са много важни! Какво щяха да правят хората без тях? Така, да видим маратонките, които носиш. Евтини са и няма да издържат много дълго…
Сестра Крийп се обърна към него.
— Ще млъкнеш ли? — попита го тя и продължи да се изкачва. Арти издържа, без да говори, около четиридесет секунди.
— Жена ми каза, че не трябва да идвам тук. Предупреди ме, че ще съжалявам за изхарчените пари. Не съм богат човек. Но си казах, мамка му, веднъж в годината е! Веднъж в годината е в Голямата ябълка14…
— Всичко е унищожено! — развика се насреща му Сестра Крийп. — Луд глупак! Огледай се наоколо.
Арти застина на място, вторачи се в нея и когато отново отвори уста, сухото му изпънато лице беше на път да се разкъса.
— Моля те — прошепна той. — Моля те, недей да…
„Човекът се държи на косъм“, осъзна клошарката. Нямаше нужда да реже този косъм. Тя поклати глава. Най-важното беше да не падне духом. Всичко беше унищожено, но все още имаше избор: можеше да седне тук сред руините и да чака смъртта, или да потърси вода.
— Съжалявам — извини се Сестра Крийп. — Не спах много добре миналата вечер.
Цветът бавно започна да се завръща на лицето на Арти.
— Става студено — отбеляза той. — Ето! Мога да си видя дъха. — Издиша призрачен въздух. — Вземи, нуждаеш се от това повече от мен. — Арти свали палтото си от норка. — Слушай, ако жена ми разбере, че съм носил норка, няма да ме остави на мира! — Сестра Крийп отказа палтото, което мъжът ѝ предложи, но той настоя. — Хей, не се тревожи! Има още много там, откъдето взех това. — Най-накрая, само за да продължат напред, тя му позволи да я наметне с опърпаното палто и прокара ръка по опърлената норка. — Жена ми казва, че мога да съм голям джентълмен, когато поискам — продължи продавачът на обувки. — Хей, какво се е случило с врата ти?
Сестра Крийп докосна мястото.
— Някой ми отне нещо, което ми принадлежеше — отвърна тя, след което придърпа по-плътно на раменете си палтото от норка, за да се предпази от студа, и продължи да се катери. За първи път носеше подобен лукс. В момента, в който стигна на върха, ѝ се прииска да изкрещи: „Чуйте ме, всички вие бедни, мъртви грешници! Обърнете се в гробовете си и ме вижте каква дама съм!“.
14
Прозвище на Ню Йорк.