Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Отровени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отровени [bg]

Электронная книга - «Отровени [bg]». Краткое содержание книги:

Най-сетне в Роузууд, Пенсилвания, е лято — което значи сутрини край басейна, кандидатстудентска подготовка и… край на скандала, който разтърсваше града от години. Или поне така си мислят всички. Минаха седмици откак полицията залови прословутия преследвач и убиец, известен като А. Но Хана, Ариа, Емили и Спенсър си знаят, че истинският А. още дебне наоколо. И доколкото А. си остава в неизвестност, нищо не може да се върне в кръга на нормалното… ако изобщо има нещо нормално в Роузууд. На Хана е предложена ролята на живота й — във филм за нейния живот. Рисунките на Ариа заразяват като вирус, докато нейното изкуство на живописта ескалира до изкуство на войната. Спенсър започва да води собствен блог против малтретирането, но открива, че изявите в личната й страница са не по-малко опасни от изявите в личния й живот. А Емили отива зад решетките за да се свърже отново с единственото момиче, успяло някога да открадне сърцето й. Но тия малки сладки лъжкини ще трябва да си пазят гърба. Би трябвало да са разбрали до сега, че А. никога не прощава и никога не забравя. И този път е решен да ги повали — веднъж завинаги.
1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 97
Перейти на страницу:

Емили сви ръцете си в юмруци.

— Сама си го причиних — изтърси тя, преди да се усети.

Майка й се ококори.

— Умишлено си се наранила? Защо?

— Няма значение! — изрева Емили. Тя се върна решително до вратата и я затвори със сила. — Добре съм, мамо! Просто имам нужда да бъда сама!

Тя завъртя ключа в бравата и зачака. Чуваше дишането на майка си, която стоеше отвън, подсмърчането й, шумоленето на дрехите. Накрая, без да каже нито дума, госпожа Фийлдс се обърна и се отдалечи по коридора. Емили се ослушваше, докато майка й слезе надолу по стълбите. Чу подрънкването на ключове и трополенето на гаражната врата, която се отваряше. Къде отиваше майка й? Емили не беше сигурна, дали госпожа Фийлдс изобщо бе излизала от къщата след сърдечния пристъп. Може би това беше добре. Тя бе помолила за малко усамотение и сега го получаваше.

Емили погледна към кутията, после бръкна под матрака и извади снимката на Джордан, която беше скрила. Джордан й се усмихна щастливо, в пълно неведение за бъдещето, което я очакваше. Емили гледаше снимката, докато тя не се размаза пред очите й, опитвайки се да си представи, че Джордан е още жива. Но когато затвори очи, си представи единствено тялото й, изпънато върху твърдата маса в моргата. Мъртва.

Емили бавно отвори кутията. Най-отгоре лежеше малка бележка, написана на машина. Момичето я вдигна и я приближи към очите си. Вещи на Джордан Ричардс — пишеше на нея. — Да се доставят на Емили Фийлдс.

Топка заседна в гърлото й и тя затвори кутията. Това сигурно са били вещите, които Джордан е носила със себе си при ареста й. И беше поискала Емили да ги получи, а не родителите й. Какво ли имаше вътре? Часовник, може би. Обеци. Лични вещи, предмети, чийто вид Емили едва ли щеше да успее да понесе точно сега. Или когато и да било.

Имаше нужда от шум, новини, нещо. Момичето слезе по стълбите, носейки със себе си телефона и лаптопа. Къщата беше тиха, телевизорът в дневната не работеше, чиниите от закуската бяха подредени спретнато на сушилника. На масата в кухнята имаше чиния, пълна със сладки от местната пекарна; това сигурно бе намек, че Емили трябва да хапне нещо. Но тя не можеше да си представи, че ще сложи нещо в устата си, ще го сдъвче и глътне, ще се почувства нахранена. Не беше сигурна, че изобщо някога ще може да яде каквото и да било.

Рекламите по телевизията бяха свършили и отново бяха започнали новини.

— Имаме ново развитие по случая със смущаващото убийство в затвора на младата жена, известна като Модния крадец — тъкмо казваше водещата, безлична блондинка с шалче на врата.

Емили рязко вдигна глава. Като че ли новинарите нарочно говореха това, само за да я измъчват. На екрана се появи снимка на Джордан на някакъв кей, дългата й коса се развяваше на вятъра, на лицето й грееше широка, блестяща усмивка. Изглеждаше толкова жива. Толкова бликаща от енергия. Емили се приближи като зомбирана до телевизора и докосна бузата на Джордан.

— Нападателката се казва Робин Кук, която е излежавала присъда за нападение и побой. Госпожица Кук е изчезнала от килията преди няколко дни. Жителите на Ълстър Каунти са предупредени да се оглеждат за нея — тя може да е опасна.

Появи се снимка на убийцата, първата, която Емили виждаше — тя потърси в Гугъл информация за Робин Кук, но не беше открила нищо. Момичето впи мрачен поглед в нея, след което отстъпи назад. Тя познаваше това лице. Това бе едрата червенокоса девойка, която бе видяла в стаята за срещи в деня, когато бе посетила Джордан. Същата, която я бе огледала от глава до пети, сякаш я оценяваше.

Това ли беше убийцата на Джордан? Те двете дори не бяха разменили погледи. Между тях не се усещаше никаква враждебност.

Тогава Емили се сети за посетителката на Робин Кук. Беше някакво момиче с качулка, нали? Емили не можеше да си я спомни съвсем; при пристигането й, момичето бързо бе напуснало стаята. Като че ли Емили го беше изплашила.

Ами ако тази посетителка е била Али?

Мислите на Емили се завихриха в главата й. Възможно ли беше това? Може би Али познаваше това момиче. Може би двете се бяха срещнали онази сутрин, за да планират убийството на Джордан. Може би Хана и останалите бяха прави: Али не се беше промъкнала в затвора и не беше убила Джордан. Беше накарала някой друг да го направи — и след това вероятно беше помогнала на този някой да избяга от затвора.

1 ... 58 59 60 61 62 63 64 65 66 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)