Златото на Кортес [bg]

— „Целатропамин“.

— Лекарство, което ти позволява да ядеш колкото искаш, но въпреки това да слабееш. Така ли е?

— Да.

— Златна мина. По-добро от виаграта.

— Да.

— И?

— Заради екстракта от твоето растение то прави хората зависими.

— И така златната мина се превръща в диамантена.

— Да.

— Обаче вие не ми казахте това. Не ми съобщихте и че същата добавка в моя кокаин увеличава неговото въздействие хиляда пъти. Не, искахте да запазите всичко за себе си.

— Знаеш, че разполагаме с ограничени количества, докато не го синтезираме. Тези растения се срещат само около храма.

— Расли са върху моите водородни бомби и са мутирали поколение след поколение.

— Нас бомбите не ни интересуват. Важни са само растенията.

— Затова дойдохте да ги откраднете — въздъхна Гусман, стана от мястото си зад писалището и излезе на широката веранда.

— Вземи затворника — нареди той на дежурния войник.

Мъжът изчезна в покритата с ламарина колиба и извлече Харисън Ноубъл, който все още беше вързан за кухненския стол.

На подгизналия двор в основата на Т-образното скеле, което беше вкопано дълбоко в почвата, се бяха образували малки езерца. На всяко от полюшващите се рамене на скелето висеше по един човек надолу с главата.

Двамина от войниците от хеликоптера „Блекхоук“ бяха застреляни по време на първоначалната засада. Тибор Черка, командирът, и неговият заместник, един мъж на име Бостик, бяха успели да оцелеят. Подобно на Харисън Ноубъл, двамата бяха съблечени голи и цяла нощ висяха под дъжда надолу с главите. Ръцете им бяха вързани с белезници, а главите им бяха на трийсетина сантиметра от калта.

Дъждът се спускаше на прави поточета от наклонения покрив на верандата с непрекъснато плискане. Двамината от „Блекхоук“ бяха далеч от това да вдигат шум, макар и да бяха в пълно съзнание.

— Такава глупост — обади се Анхел Гусман. — Да решиш, че можеш да се справиш само с четирима души. И сега ме остави аз да се оправям с тази бъркотия.

— Ние искахме само растенията — изстена Харисън Ноубъл, вторачен в скелето и подгизналите мъже, които висяха на него.

— Кой би помислил, че простата жълта аламанда ще се окаже толкова ценна. Allamanda cathartica. В Мексико расте като бурен и той ще ме направи богат.