Без гравитация [Falling Free - bg]
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: ИК „ПАН“
- Переводчик: Кремена Йорданова
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Без гравитация [Falling Free - bg]». Краткое содержание книги:
Лео Граф пристига на космическата станция, за да стане учител на четириръките, но най-важното, на което ги учи, е как да извоюват свободата си. Тя обаче винаги има висока цена…
— Така — продължи да се натрапва той. — Докъде сме стигнали?
— Ами, всъщност… не знам — добави тя доста злобно. — Дори не знам какво правиш ти…
Ван Ата се ухили одобрително. Значи червеят все пак може да се гърчи. Някои администратори биха се обидили от изразеното неподчинение. Но той се поздрави за чувството си за хумор.
— Досега съм ориентирала половината персонал към новите им задачи.
— Някой да те е притеснил? Ще стана лош, ако трябва — предложи благородно той. — И ще накажа онези, които се опъват.
— Естествено, всички са доста шокирани — отговори тя. — Но не мисля, че има нужда от твоята… директна намеса.
— Добре — отвърна весело той.
— Мисля, че щеше да е по-добре да кажем на всички отведнъж. Когато информацията се отпуска на части, съществува опасност от клюки. Най-малкото, от което имаме нужда сега.
— Даа, ами, твърде е късно вече…
Думите му бяха прекъснати от стряскащ писък на алармена сирена, която пищеше по интеркома. Изведнъж екранът на Йей бе закрит от канала за спешни случаи на Централни Системи. Лео Граф се появи с изпито лице и извика с дрезгав глас:
— Тревога, тревога! — Откъде ли се обаждаше? — Тревога, има проблеми с контрола над херметизацията. Това не е упражнение. Целият земен екипаж в Селището трябва веднага да се отправи към определената безопасна зона и да остане там, докато не прозвучи сигнал, че всичко е наред…
Компютърът показа карта на най-близкия път от този терминал към определените безопасни модули — модул, доколкото видя Ван Ата. Мили Боже, разхерметизиране! Какво ставаше, по дяволите?
— Тревога, тревога, това не е тренировка — повтори Граф. Йей също гледаше втрещено картата. Повече от всякога приличаше на жаба.
— Как е възможно? Системата трябва да може да изолира проблемната зона от останалите…
— Ясно ми е — тросна се Ван Ата. — Граф се пъхаше навсякъде из конструкцията на Селището, подготвяйки го за преместване. Обзалагам се, че той или неговите четириръки са объркали нещо важно. Освен ако онзи идиот Уизак не е направил някоя глупост… Хайде!
— Тревога, тревога! — повтаряше Граф. — Това не е тренировка. Всички от земния екипаж в Селището трябва незабавно да се отправят… кучи син! — Главата му изчезна и на дисплея остана да трепти само картата.
Ван Ата избута Йей, която все още се взираше в картата, през вратите на въздушния шлюз в края на модула, който трябваше да е добре изолиран, но не беше. Вратите сякаш се отваряха наполовина, контролите не действаха. Ван Ата и Йей се присъединиха към хаотичния поток от служители. Ван Ата преглътна, проклинайки синусите си. Едното му ухо изпука, а другото продължи да пулсира. Стомахът му се свиваше от адреналина на страха.
Когато пристигнаха, лекционният модул B вече бе претъпкан от облечени и полуоблечени земни. Една от служителките на Хранене стискаше пакет замразена храна в ръка. Ван Ата отхвърли идеята, че може да носи вътре информация относно продължителността на тревогата и реши, че просто го е държала, когато е чула сирената, и не се е сетила да го остави.
— Затворете вратата! — разнесе се хор от гласове, когато групата на Йей се появи. Те влязоха. Вратите се затвориха и забележките постепенно утихнаха.
Хаос и шепот царяха в претъпкания лекционен модул.
— Какво става?
— Попитай Уизак.
— Той е отвън. Сигурно работи по въпроса.
— Ако не е, по-добре да се маха…
— Всички ли са тук?
— Къде са четириръките? Какво става с четириръките?
— Те си имат тяхна безопасна зона, тази не е достатъчно голяма.
— Техният гимнастически салон, вероятно.
— Не успях да видя карти за тях на дисплея, към салона ли, другаде ли…
— Опитай с Комуникации.
— Половината от каналите не работят.
— Не можеш ли да включиш Централни Системи?
— Госпожо, аз съм Централни системи…
— Не трябваше ли някой да ни преброи? Знае ли някой точно колко хора се намират на смени в момента?
— Двеста седемдесет и двама, но пак няма начин да разберем кой точно липсва, защото е в беда, и кой липсва, защото е отвън и отстранява повредите…