Без гравитация [Falling Free - bg]

— Господи! — примигна тя. — Значи това беше Скок. Нещо като шестчасовия серум на истината на д-р Йей, но само за секунда. Хх. Много ли пъти още ще правим това?

— Надявам се — отвърна Лео. Той се освободи от коланите и се понесе към нея да й помогне.

Пространството около тесния проход бе празно и тихо. Скритата параноична представа на Лео за Скачане в очакващ ги военен огън нямаше да се осъществи. Но почакай, един кораб ги приближаваше. Изглеждаше опасно и официално…

— Някакъв вид полицейски кораб от Ориент IV — предположи Силвър. — Загазихме ли?

— Без съмнение — намеси се д-р Минченко. Той тъкмо влизаше в Навигация и Комуникации. — Галактически Технологии със сигурност няма да се примирят с положението. Ще направиш на всички услуга, Граф, ако ми позволиш да говоря сега. — Той отмести с лакти Силвър и Лео и взе комуникатора: — Министърът на Здравеопазването на Ориент IV е мой колега. Макар и да не заема пост с голяма политическа тежест, това е начин да комуникираме с най-високите етажи на правителството. Ако успея да се свържа с него, ще бъдем в малко по-добро положение, отколкото ако се опитаме да говорим с някой сержант от полицията или по-зле, военен офицер. — Очите на Минченко проблеснаха. — В момента Галактически Технологии и Ориент IV не се разбират никак добре. Каквито и да са глобите на Галактически Технологии, можем да пресметнем — глоба за измама — о, възможностите…

— Какво ще правим, докато ти говориш? — попита Ти.

— Ще продължим напред — посъветва го Минченко.

— Не сме приключили значи! — въздъхна Силвър, докато се изместваха от пътя на Минченко. — Някак смятах, че проблемите ни ще свършат веднага щом се махнем от мистър Ван Ата.