Капитан Кайман

— Напълно!

— Е, а ти няма да съжаляваш за това!

— Хм, все ми е едно дали командването се поема от някой сър или от някоя мис, стига само да имаме добра плячка. Можете да разчитате на мен.

— Добре. Но я виж, светлините в пристанището и по рейда се оживиха. Готвят се да ни преследват. Ха, за два часа няма да ни виждат вече, дори и да беше бял ден.

Брадатият нареди да се вдигнат всички платна, така че наклоненият на една страна кораб зацепи вълните с удвоена бързина. После се хвана с една ръка за вантите, за да изпита напълно удоволствието, от което бе лишен толкова дълго време — да чувства под краката си този великолепен платноход.

Едва когато започна да се развиделява и присъствието му на борда не беше вече необходимо, той слезе и се отправи към каютата си. Там се намираше куфарът му. Гореше една лампа.

— Хм — усмихна се хитро на себе си, като се огледа с видимо задоволство в помещението, — Дженър не бил чак толкова загубен, колкото си мислех. Подредил се е великолепно. Но преди всичко трябва да проверя дали тайното ми скривалище, за което дори и Кайман нищо не знаеше, е все още непокътнато.

Той отмести едно огледало и натисна намиращото се зад него едва забележимо копче. Напред отскочи двойна вратичка и разкри отвор, в който се виждаха струпани различни книжа. Брадатият посегна към тях.

— Наистина всичко си е на мястото! Скривалището е добро, ще го използвам веднага!

Той извади ключ и отвори куфара. Една преградка в него съдържаше само пачки банкноти и фишеци с монети.

Той прибра парите в скривалището, затвори го и отново постави пред него огледалото. След това измъкна от куфара бельо и различни дрехи, които нареди в гардероба на каютата. После извади и онези скъпоценни навигаторски уреди, които лейтенант Дженър беше забелязал при госпожа Дьо Вулетр.

— Ако този лейтенант знаеше само защо неговата красива дама се занимава с такива «скучни» неща! Кълна се във всички светии, ударът, който направих днес, е най-големият през целия ми живот! Бих искала само да знам какво би казал капитанът, ако беше тук и…

— Ще каже браво, Клерон! — разнесе се зад гърба й и една ръка падна на рамото й.

Ужасена, тя се обърна светкавично и втренчи широко разтворените си очи в лицето на току-що споменатия капитан.

— Кай… Кай… Кайман! — заекна тя с писклив глас.

— Капитан Кайман! — кимна той със спокойна усмивка на превъзходство.

— Не е възможно! Неговият дух… неговият… неговият…

— Дрън-дрън! Да не би боцманът на «L’Horrible» да вярва в духове?

— Но как… къде… кога… как си попаднал във Фриско, а и тук на борда?

— Това «как» ще ти го обясня по-късно, но «защо» сигурно знаеш, нали?