По непознати пътеки
- Автор: Май Карл
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: КАЛЕМ-90
- Переводчик: Любомир Спасов
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «По непознати пътеки». Краткое содержание книги:
Отново с нас са Винету и Поразяващата ръка.
— Чемба съм мъртъв — рече Квимбо. — Трябва ли Квимбо правят жив Чемба?
Аз кимнах. Слугата запали една треска и я приближи до изкусната фризура на минния мъртвец, която тутакси започна да се пърли със силно пращене. Тази обноска към скъпоценната му украса действително веднага върна живота в крайниците на конекрадеца. Той скочи, посегна с вързаните си ръце към главата и нададе вой, сякаш го нанизваха на шиш.
— Минхер, гледат, ох, ох, че фалшив макололо съм не мъртъв вече! — извика Квимбо през смях, който му разтегна устата от едното ухо до другото.
— Добре, махни треската! — повелих аз и се обърнах после към пленника: — Аз ще те питам и ти ще ми отговаряш. Ако ми кажеш и една-едничка лъжа, ще наредя да ти изгорят главата до плешиво!
Квимбо начаса посегна пак към треската.
— Красив, добър, минхер! Ох, ох, Квимбо ще горят коса до глава. Коса горят много, коса горят силно, в коса имат голям масло и голям мазнина!
— Как се казваш? — започнах аз разпита.
— Чемба.
— Добре, това ще ти го повярвам! Ти не си макололо. Към кое племе принадлежиш?
Той замълча.
— Ее?
— Чемба са макололо!
— Квимбо, вземи огъня!
Подканеният тутакси се подчини. Чемба вдигна пред себе си ръце с жест на панически страх, фризурата, чието оформяне бе отнело цял низ години, имаше твърде голяма стойност за него, за да пожелае да я подхвърли на нова опасност.
— Чемба иска кажат истина! Чемба са… са… са…
— Зулу! — помогнах му аз да преодолее подмола.
— Зулу! — кимна той, наблюдавайки с боязлив поглед горящата треска.
— И си воин на Сикукуни?
— Минхер знаят всичко, Чемба казват — да!
— Действително знам всичко. Сикукини ли те прати насам?
— Сикукуни ме пращат при бур.
— С каква цел.
— Чемба да виждат и чуват какво приказва бур с бур.
— Ти си шпионирал и после си осведомявал Сикукуни за всичко?
— Минхер оставят Чемба коса, а Чемба кажат всичко за Сикукуни. Сикукуни вземат кръв, вземат живот, Соми обаче са добър.
— Ако разкажеш всичко откровено, на косата ти нищо няма да се случи!
— Квимбо да махат огън!
Квимбо се подчини на моя знак и остави настрана борината.
— Сега разказвай!
— Сикукуни знаят, че минхер Ойс са главатар на бур и идват голям много при минхер Ян. Сикукуни пращат Чемба при минхер Ян и пращат после пратеник да чува какво Чемба чувал и видял. Чемба чуват, че бури отиват със Соми при планина Рааф и казват Сикукуни. Сикукуни идват със зулу и искат прави мъртъв бури, идват днес тук и виждат дали бур вече заминал. Сикукуни отиват към планина Рааф, а после правят мъртъв също юфрау и вземат с него Митие.
— Той сега къде е?
— На път за планина Рааф и чакат там Чемба.
— Къде?
— В голям гора пред планина Рааф с много воин на зулу.
— Ти днес говори ли с него?
— Чемба приказвал със Сикукуни, преди Сикукуни дойде и когат’ Сикукуни скачат на кон с Митие.
— Кой е англичанинът с него?
— Чемба не знаят Англия.
— Ти ли отмъкна оттук щита?
— Чемба искал отнесат щит Сикукуни. Зулу са страхлив и умрат, ако нямат вече щит. Сикукуни дадат много подарък Чемба, ако Чемба занесат щит.
— Къде е той?
— Чемба носил щит навън през градина и оставил на земя при врата.
— Квимбо, иди го донеси!
Слугата се отдалечи чевръсто и след съвсем кратко време се върна с трофея. Заедно с него влезе и Митие, която бе поискала да изпрати куриерите, и другите я бяха уведомили за случилото се с Чемба. Аз й дадох необходимите разяснения и после тя разпрати писмата, макар показанията на Чемба да потвърдиха моето предположение, че засега нападение на фермата не се очаква. Решението относно съдбата на пленника беше работа на бурите и затова наредих да го настанят в някое сигурно помещение, където да остане заключен до идването на Ян.
Сега разставих стражите, за да съм взел мерки за всяка възможност, и се отправих после да почивам. Когато се събудих, утрото се сипваше. Съседът Зелмст беше вече пристигнал и едва бяхме запалили сутрешните си лули, в двора влязоха на коне също двамата млади Холблайн и баас Йеремиас с няколко кафри.
Те останали немалко изненадани от вестта, че Сикукуни се е появил от тази страна на планините и в тяхна близост, и ми обещаха до завръщането на Ян с цената на всичките си сили да носят грижата за сигурността на двете жени. Аз следователно можех да започна ездата си към планините Рааф.