Мистерията в „Синия експрес“
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Кантарджиев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистерията в „Синия експрес“». Краткое содержание книги:
Но в историята е замесен и един друг диамант, дълго и старателно шлифован от голямата майсторка — детектива Еркюл Поаро, който тръгва по следите на престъплението.
Поаро се облегна на стола си. Той пое дълбоко дъх, погледна девойката, кимна с глава и шумно въздъхна.
— Госпожице, — каза той, — в теорията ви има нещо много правдиво. Аз се лутах сякаш в тъмнина, а сега вие осветихте един пункт, който много ме озадачаваше.
Той се изправи.
— А Дерик? — попита Ленокс.
— Кой знае? — повдигна рамене Поаро. — Но ще ви кажа едно нещо, госпожице: аз не съм удовлетворен. Може би още тази нощ ще науча още нещо. Или поне ще се опитам.
— Имате среща с някого?
— Да.
— С някого, който знае нещо повече?
— С някого, който може би знае нещо повече. В тези случаи не бива да се оставя нито едно камъче необърнато. Довиждане, госпожице.
Ленокс го изпрати до вратата.
— Помогнах ли ви с нещо? — попита тя.
Лицето на детектива се смекчи.
— Да, госпожице, помогнахте ми. Помнете това.
Докато колата го отнасяше към Монте Карло, той пак се унесе в дълбок размисъл. Но в очите му вече просветваше онова слабо зеленикаво пламъче, което винаги предвещаваше неговия триумф.
Той закъсня с няколко минути за срещата и намери господин Папополус и дъщеря му вече пристигнали преди него. Поаро не се поскъпи в извиненията си и надмина себе си по учтивост и внимание към гостите. Гъркът изглеждаше някак особено благочестив и благороден тази вечер, като някакъв натъжен патриарх, който е живял безукорен живот. Зия бе прекрасна и в добро настроение. Вечерята бе великолепна, с безупречно подбрано меню и превъзходно вино. Поаро бе в най-приятно разположение на духа. Той неспирно бъбреше анекдоти, подхвърляше остроумни шеги, правеше изискани комплименти на Зия Папополус и майсторски разказваше интересни епизоди от кариерата си.
Към края на вечерята господин Папополус учтиво попита:
— А съветът, който ви дадох? Заложихте ли на онзи кон?
— Влязох във връзка с… хм… с регистратора на конните състезания — отвърна Поаро.
Погледите на двамата мъже се срещнаха.
— Добре известен кон, нали?
— Не — каза Поаро, — той е онова, което нашите приятели англичаните наричат „тъмен“ кон.
— Аха — каза замислен господин Папополус.
— Сега трябва да отидем до казиното и си опитаме щастието на рулетката — предложи весело детективът.
В казиното Папополус се отдели от тях и Поаро и Зия останаха сами.
Детективът не бе щастлив в играта, но на Зия й потръгна и тя скоро спечели няколко хиляди франка.
— Би било най-добре да спра дотук — забеляза сухо девойката.
Поаро примижа лукаво.
— Превъзходно! — възкликна той. — Вие сте наистина дъщеря на баща си, госпожице Зия. Знаете кога да спрете. О, това е изкуство!
Детективът огледа залата.
— Не виждам тук баща ви — забеляза небрежно той. — Да ви взема само наметката, госпожице, и ще поизлезем навън в градината.
Но той не отиде направо на гардероба. От зорките му очи не бе убягнало внезапното изчезване на хитрия грък. Поаро го откри съвсем неочаквано в преддверието Застанал до една от колоните, Папополус разговаряше с една дама, която току-що бе пристигнала. Дамата бе Мирел.
Поаро се промъкна незабелязано, застана от другата страна на колоната и заслуша разговора на двамата. Всъщност приказваше танцьорката, а Папополус само вмъкваше по някоя сричка от време на време и ръкомахаше.
— Казвам ви, че ми е необходимо време — говореше танцьорката. — Ако ми дадете време, ще намеря парите.
— Да чакам — повдигна рамене гъркът, — е неудобно.
— Само малко почакайте — настоя Мирел. — Трябва да почакате, моля ви! Една седмица… десет дни… повече не искам. Можете да бъдете сигурен в работата си. Парите ще дойдат.
Папополус се отмести малко и неловко се огледа наоколо … за да види Поаро с невинно изражение на лицето, застанал почти до лакътя му.
— Ах, ето ви, господин Папополус. Търсех ви. Ще ми разрешите ли да се поразходя с госпожица Зия в градината? Добър вечер, госпожице! — той се поклони ниско на Мирел.
Танцьорката прие поздрава му с нескрито нетърпение. Очевидно прекъсването на поверителния разговор й беше неприятно. Поаро не закъсня да забележи това. Папополус бе измърморил едно „Разбира се, разбира се!“ и детективът ги остави отново насаме.
Той взе наметката на Зия и двамата тръгнаха из градината.