Обичай ме страстно

— Не съм. Не сега, най-малкото. Но искам жена и деца не по-малко от всеки друг мъж. Ти ще бъдеш добра майка на моите деца.

Това беше възможно най-близкото до предложение нещо, което Ариел досега беше чувала.

— Джес Уайлдър, ти си непоносимо дразнещ мъж! И то повече мъж, отколкото всичко друго. Розали беше права.

— За какво?

— Че си преди всичко мъж. Умееш да ме превръщаш в дива котка, както постоянно ме наричаш. Отпочина ли си вече?

Вместо отговор той насочи ръката й към слабините си.

— Виж сама.

Лека въздишка се изтръгна от устните на Ариел, когато пръстите й се свиха около твърдата му ерекция. Изключително бавно тя плъзна ръка нагоре по великолепната му дължина; почувства го как трепва в отговор и разбра, че може да го възбуди точно така, както той го правеше с нея. Тъкмо щеше да изпробва теорията си, когато Джес внезапно я сграбчи през кръста и я настани отгоре си, а тя без усилие се плъзна върху него. После умелите му ръце запалиха огън в плътта й, пламъци, които избуяваха без контрол, докато тя се давеше в море от екстаз.

Любиха се отново и отново, преди изтощението да потопи Ариел в безпаметен сън. Събуди се, когато усети Розали да я разтърсва.

— Сеньорита, време е за ставане!

— Остави ме!

Беше уморена, ужасно уморена.

— Искаше да ходиш с работниците да търсите заблудени телета. Да не си болна? Може би трябва да повикам лекаря?

Последните думи на икономката подействаха.

— Не, не съм болна — разсъни се Ариел. — Само съм уморена. Ставам, ставам.

Тя се надигна и се протегна с котешка грация. Чаршафът се смъкна и откри пред Розали горната част на голото й тяло. Когато Ариел осъзна, че мексиканката я гледа втренчено и любопитно, се изчерви и обясни:

— Беше гореща нощ.

— Да, много гореща — каза загадъчно Розали.

Ариел нямаше представа как изглежда — с разрошена коса, подути устни и поглед, все още замъглен от страст. Розали познаваше този поглед. Очите й се спряха на разхвърляното легло, съпостави това, което знаеше, и разбра какво става. Освен това, стаята лъхаше на секс. Тя не беше чак толкова стара, че да не помни какво ставаше между нея и Бък. Но мъдро реши да не повдига въпроса. Ако Ариел пожелаеше да й се довери — добре. Надяваше се тя да знае какво прави, защото много се беше привързала към нея.

— Закуската е готова — каза Розали, стараейки се да гледа навсякъде другаде, само не и към зачервеното тяло на Ариел. — Слез, когато се приготвиш.

И тя излезе, затваряйки леко вратата след себе си.

Ариел се прозя, после се протегна. Нямаше място, където да не я боли, но това беше сладка болка, която й напомняше, че се беше любила прекрасно и всеотдайно. Тя се изми бързо, облече се и побърза да слезе долу, където я очакваше солидна закуска. Обикновено изгълтваше набързо една чаша кафе и изхрупваше по някоя бисквита, но тази сутрин седна и омете цялата чиния, която Розали сложи на масата пред нея.

— Имаш добър апетит тази сутрин, сеньорита — засмя се икономката многозначително.