Обичай ме страстно

— Джес Уайлдър не ми е никакъв мъж.

— Разбира се, не е. Ще допуснеш ли Труди да го превземе, без да се бориш?

Ариел погледна към конюшнята, после отново към Розали.

— Трябва да решиш, сеньорита.

След този мъдър съвет Розали тактично се върна в къщата.

Ариел се поколеба само за момент, преди решително да се запъти към конюшнята. В сърцето си знаеше какво ще открие, но една практична част от нея й казваше, че Джес е твърде умен, за да се поддаде на чаровете на Труди. Конюшнята беше слабо осветена и след силната слънчева светлина тя трябваше да изчака, докато очите й свикнат с полумрака. Отне й само няколко секунди, но това, което видя, щеше да й стигне за цял живот.

Джес и Труди бяха в прегръдка, която не оставяше никакво място за съмнения. Ръцете й бяха обвити около врата му, той я държеше през кръста, двамата се притискаха един към друг. Целувката им продължаваше сякаш безкрай, без дори да си поемат дъх. Ариел усещаше страстта им, вкусваше разпалената размяна помежду им и в гърлото й се надигна стон. Когато ги видя да се отпускат на земята, се обърна и избяга.

По дяволите, помисли Джес, когато Труди омекна в ръцете му и се свлече на земята. Не искаше тя да се удари, затова се сниши заедно с нея, за да омекоти падането. Със сигурност не желаеше студената блондинка по същия начин, както желаеше Ариел. Тогава долови с ъгълчето на окото си някакво движение, някой излизаше през вратата Инстинктивно разбра, че е Ариел, и една ругатня се изплъзна от устата му. Тупна на пода заедно с Труди.

Решена да го има, Труди посегна да го сграбчи… и ръцете й прегърнаха само въздуха. Бавно се изтръгна от унеса си и се вгледа озадачено в Джес.

— Какво има? Помислих, че и ти ме искаш така, както аз тебе.

— Ти си дяволски привлекателна жена, Труди, но не мога да се възползвам от тебе — отвърна галантно Джес.

— Не разбираш ли? — изрече Труди с все по-извисяващ се глас. — Искам те! Не само за няколко минути, а за цял живот! Няма да си се възползва! от мене, ако се оженим скоро.

— Не съм мъж за женене, Труди. Намери си някой достоен за любовта ти.

— Ами Ариел?

— Какво Ариел? — запита Джес с отбранителен тон.

— Знам, че тя те привлича. Затова ли не ми реагираш? Не знаеш ли, че тя скоро ще се омъжи за Кърк?

— Ариел ли ти каза?

— Е, не — призна Труди колебливо, — но когато Кърк си науми нещо, не допуска да му се попречи.

Джес стана и протегна ръка на Труди, за да я изправи.

— Ти си красива жена, Труди, но не съм готов за женитба. По-добре сега си върви, имам много работа за вършене.

— Няма да се предам толкова лесно, Джес. Всеки мъж си има слабо място и аз ще открия твоето. Мога да ти предложа всичко, за което някога си мечтал. Можеш сам да си бъдеш господар и при това получаваш мене. Ще бъда любяща съпруга, Джес, много любяща. Помисли за това.

Джес загледа как Труди излита от конюшнята с пола, развяваща се около стройните й глезени. Но не мислеше за Труди, а за Ариел. Какво е видяла, безпокоеше се той. Труди се беше държала като разгонена кучка и нищо от това, което й беше казал, като че ли не я беше обезкуражило. Време беше да си поговори насаме с Ариел, реши той. Беше тук вече две седмици и през цялото време тя го беше избягвала като чумав. Ако наистина беше безразлична към него, присъствието му нямаше да я безпокои. Господ знае, че той не беше никак безразличен към нея. Всеки път, щом я видеше, това само разпалваше отново страстта му по начин, който караше сърцето му да бие по-бързо и слабините му да пламтят. Тази вечер, помисли той с желязна решимост. По един или друг начин двамата с Ариел щяха да осъществят този отдавна отлаган разговор именно тази вечер.