Средното царство
- Автор: Уингроув Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Средното царство». Краткое содержание книги:
Гласът на Танга изведнъж стана по-груб и студен.
Хен вдигна поглед и забеляза колко внимателно го гледа Тангът. „Нямаш доказателства — помисли си той. — Нямаш никакви доказателства!“
Тангът продължи:
— Племенникът ти се позамисли и накрая ме попита: как така знам, а пък не разполагам с доказателства? Значи не съм бил свидетел на престъплението? Не, отговорих аз. Ами тогава? — попита той. — Има ли и друг, чиято дума вероятно означава по-малко в очите на света, отколкото тази на виновния? Дали везните на обвинението и оправданието не са били несправедливо наклонени в негова полза? Усмихнах се и кимнах. Но винаги е така. Как да ги уравновесим?
Хен бе изстинал.
— И знаеш ли какво каза той?
Министърът вдигна поглед. Поколеба се и най-накрая успя да смънка:
— Не, ЧИЕ ХСИЯ.
Тангът се разсмя горчиво.
— Не, че откъде да знаеш… Нали, Хен?
Той отново щракна с пръсти и се дръпна встрани. Стражите вдигнаха и отнесоха паравана.
Хен зяпна. Лицето му пребледня. После той рязко сведе очи и преглътна звучно.
Тангът се приближи и се надвеси над него.
— Умник си ти, Хен Чи-По. Твърде голям умник, че да оставиш някъде отпечатъка си. Но аз те познавам твърде добре. Виждал съм го с очите си. Вината лъщи върху теб като лака върху тази ваза.
Той се обърна и погледна натам, където седеше Пи Чиен с ръце в скута си, втренчен мълчаливо напред; след това отново погледна министъра.
— Там, в ъгъла, има едно бюро. На него ще намериш мастилница, четки, хартия за писане и печата на твоята канцелария. Искам да ми напишеш писмо, в което да ми обясниш, че напоследък здравословното ти състояние се е влошило, поради което естествено с голяма тъга ми съобщаваш, че се налага да се оттеглиш от поста си.
В главата на Хен просветна мисълта да възрази, но после кимна.
— Добре. В такъв случай ти няма да загубиш пенсията си, както и престижа си в очите на обществото. Що се отнася до твоето семейство, те печелят един по-добър министър. Хен Ю бе назначен на твоето място.
Хен Чи-По впери в него ням, нещастен поглед, след това отново сведе глава и изпълни каквото му бе наредено.
Хен Ку махна на прислужника да се отдръпне и се наведе да заключи и запечата носилката.
— Какво има, големи братко? Какво е станало?
Хен Чи-По бе загубил дар слово. Лицето му бе изкривено от бесен гняв, а ръцете му бяха се вкопчили конвулсивно една в друга. После той се наведе, докато най-накрая лицето му почти опря лицето на Ку.
— Това… е работа на Толонен! — премигна яростно той, после отново се облегна назад. Помълча известно време, втренчен в пространството; лицето му бе застинало в маска на чиста омраза. След това той отново се извърна с лице към брат си.
— Видях го в очите му. Този човек никога не ме е харесвал, Ку. А сега е настроил Танга срещу мен.
Ку се намръщи.
— Настроил… Но как?
— Тази гнида ме надхитри. Хвана ме в капан… — гърдите на Хен Чи-По бясно се издигаха и спускаха. По челото му избиха мъниста пот.
Хен Ку започна да схваща. Богове! Свършено беше с Хен Чи-По. Така беше, нали? По някаква причина с него бе свършено. Нищо друго не би го докарало до подобно състояние. Но дали това беше трагедия само за Чи-По или за цялото семейство? Всичко ли беше загубено? Или вредата можеше да се спре? Трябваше да разбере.
Хен Ку се застави да се успокои и се наведе напред, принуждавайки брат си да го погледне.
— Кажи ми какво стана, големи братко. Какво нещастие е сполетяло великата ни фамилия?
Хен Чи-По се опита да отвърне на погледа му, после рязко сведе очи. Гласът му внезапно се изпълни с горчив срам. Без малко да се разплаче.
— Вече не съм министър. Ли Шай Тун ме лиши от моя пост.
— Лиши те… — Хен Ку изгуби и ума, и дума. После отново намери сили да заговори. — Искаш да кажеш, че те е принудил да подадеш оставка?
Хен Чи-По кимна — първите сълзи се стичаха вече по бузите му.
— Но има и още, Ку. Назначил е на мястото ми племенника Ю. Можеш ли да го повярваш?! Какво унижение! Ще станем за посмешище!
Умът на Хен Ку заработи с бясна скорост. Племенникът Ю!
След като отмина първоначалният шок, напуши го смях, но успя да скрие радостта и облекчението си.
— Скандално! — каза той. — Това е обида, големи братко. Петно за цялото ни семейство — но вече се замисляше какво да направи, за да намали вредата за семейството.
Хен Чи-По отново се приведе напред. Очите му изведнъж отново блеснаха в гняв под зачервените клепачи.
— Ще види той, Ку! Ще пречукам тази мърша, разбра ли?!
Ку беше силно шокиран от думите му, но бързо осъзна, че брат му не говори за Танга.
— Зарежи го, братко. Моля те. Свършено е. Нищо не можеш да върнеш по този начин.