![Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Айдахо избухна в дрезгав смях. Той пристъпи, за да застане между Монео и Царската кола, след което каза:
— Напротив, много милостиво подхождаш към посланика! Някога имаше владетели, които щяха да опекат този глупак на бавен огън.
Икономът направи опит да поясни през рамото му:
— Господарю, подобна постъпка ще е потвърждение за тлейлаксианците, че си бил нападнат.
— Те вече го знаят — отвърна Лито. — Но не ще могат да разпространяват мълвата.
— И когато никой от нападателите не се завърне — вметна Айдахо.
— Схващаш ли, Монео? — нетърпеливо каза Лито. — Когато стигнем читави в Онн, тлейлаксианците ще разберат, че са претърпели пълно поражение.
Икономът погледна към Говорещите с риби и царедворците, които смаяни слушаха техния разговор. Рядко някой от тях бе присъствал на подобна размяна на мисли и обяснения между Бог-Императора и най-близките му помощници.
— Кога господарят ще даде сигнал за наказанието на посланика? — попита Монео.
— По време на приема.
Лито долови бръмченето на идващите топтери, зърна отблясъците слънчева светлина от крилете и перките им, а след като присви очи, успя да различи и новия навес за колата, висящ под една от машините.
— Разпореди се да върнат повредения в Цитаделата и да го поправят — каза той, все още взрян в наближаващите летателни устройства. — Ако има любопитни, придружителите да информират, че това е обичайна поправка на покривалото, износено от веещия пясък.
— Да, господарю — въздъхна икономът. — Ще бъде, както заповядаш.
— Хайде, Монео — подкани го Лито. — Не унивай. Ела, ще продължим заедно.
После се обърна към Айдахо и тихо му нареди:
— Вземи неколцина от стражата и огледайте пътя напред.
— Мислиш ли, че ще има друга атака? — попита голата.
— Не, но охраната не бива да стои без работа. И си намери нова униформа. Не искам да носиш каквото и да е, оцапано от мръсните тлейлаксианци.
Айдахо чинно се отправи да изпълни заповедта.
Лито даде на Монео знак да дойде съвсем близо до него. Когато икономът се наведе над колата и лицето му се озова на по-малко от метър от това на господаря му, Бог-Императора снижи още повече гласа си и каза:
— Ето и за теб един специален урок, Монео.
— Да, повелителю, трябваше да предвидя опасността от лице…
— Не, не става дума за лицетанцъорите! Урокът е за дъщеря ти!
— За Сиона ли? Тя какво би могла…
— Кажи й следното: макар и в по-деликатен вариант, тя е също като онази сила в мен, която действа, без да го съзнава. Благодарение на нея аз мога да си спомня какво е да бъдеш човешко същество. И да обичаш…
Икономът буквално зяпна, без да разбира нищо.
— Само й предай това, което ти казах — повтори Лито. — Не се опитвай да го тълкуваш. Просто й повтори моите думи.
Монео се отдръпна с обичайното:
— Както наредиш, господарю.
Лито затвори кълбообразния похлупак, превръщайки навеса и покривалото в едно цяло, готово да бъде заменено от екипажите на приближаващите топтери.
Мъжът до него се обърна и огледа хората, застанали в очакване край площадката на избраната от Бог-Императора наблюдателна позиция. И тогава забеляза нещо, което не беше открил по-рано, очевидно поради суматохата. Някои царедворци бяха накичени с фини приспособления за усилване на слуха. Подслушвали са! А слухови апарати можеха да дойдат само от Икс.
Ще трябва да предупредя Дънкан и гвардията — помисли Монео.
Възприе току-що установения факт като симптом на деморализация. Как можеха да забраняват подобни неща, когато повечето от царедворците и от Говорещите с риби знаеха, или най-малкото подозираха, че Бог-Императора ги купува от иксианците?
„Започвам да мразя водата. Кожата на пясъчните твари, която движи и направлява протичащата с мен метаморфоза, вече е овладяла прекалената чувствителност на червея. Монео и мнозина от гвардията знаят за моето отвращение. Но само икономът подозира истината: този факт представлява важен ориентир за изминатото разстояние по поетия път. Вече мога да чувствам наближаването на края му, който няма да дойде така бързо, както тече времето за хората, но ще настъпи в достатъчно кратък срок, сравнен с изтърпяното от мен. Водата гъмжеше от пясъчни твари по времето на Дюн и това действително беше проблем в ранните етапи на нашата симбиоза. Тогава поривът бе държан под контрол благодарение на волевото ми усилие, докато успяхме да стигнем до момента на необходимото равновесие. Сега съм длъжен да избягвам водата, тъй като вече няма пясъчни твари, а само полузаспали създания, представляващи моята кожа: Без тях, които единствени могат отново да върнат пустинята, няма как да се появи и Шай-хулуд, защото пясъчният червей ще дойде само когато земята изсъхне достатъчно. Аз съм единствената му надежда.“