Бог-император на Дюна [God Emperor of Dune - bg]

Естествено то понякога им доскучава и започват да настояват за въвеждане на промени. Именно това ме отегчава и дразни. Няма да позволя никакви промени. А сега кажи ми откъде научи за предполагаемата петиция?

— От самите свободни — отвърна Монео. — Делега… — Той сам прекъсна обясненията си и се намръщи.

— Знаеше ли кои са членове на тази делегация?

— Разбира се, господарю. В противен случай не бих…

— Но те са мъртви — вметна Айдахо.

Монео го погледна, без да разбере смисъла на думите му.

— Твоите познати са били убити и заменени с възприели образа им лицетанцьори — поясни голата.

— Проявих небрежност — каза Лито. — Трябваше да те науча на всичко необходимо за изобличаване на лицетанцьорите. Е, необходимата корекция ще бъде внесена, след като дързостта им вече започва да граничи с глупостта.

— Защо ли са толкова дръзки? — попита Айдахо.

— Може би се опитват да отвлекат вниманието ни от нещо друго — предположи Монео.

Лито се усмихна на иконома си. Силно смутен от опасността за лична заплаха, умът му явно работеше добре. Бе подвел своя господар, приемайки мимиците-лицетанцьори за свободни. И сега си даваше сметка, че продължителността на службата му може да се окаже в съдбоносна зависимост от способностите, заради които Бог-Императора някога спря избора си на него.

— Имаме време да се подготвим — рече Лито.

— И от какво би трябвало да отклоним вниманието си? — попита Айдахо.

— От друг заговор, в който те също участват — отвърна Лито. — Сега мислят, че ще ги накажа сурово за станалото, но отношенията ни с тлейлаксианците ще се запазят заради теб, Дънкан.

— Не предполагаха, че тук няма да успеят — слабо възрази Айдахо.

— Бяха го заложили като непредвиденост, за която обаче се усещаха подготвени — уточни Монео.

— Вярват, че няма да ги унищожа, тъй като разполагат с оригиналните клетки на Дънкан Айдахо — разсече възела на догадките Лито. — Разбираш ли, гола?

— Е, прави ли са? — попита споменатият.

— На път са да сбъркат.

Лито тръсна глава и се обърна към Монео:

— Нищо от случилото се не бива да стигне с нас до Онн. Да се осигурят нови униформи и нови стражи да заменят мъртвите и ранените… Всичко да бъде, както е било.

— Господарю, има и мъртви царедворци — каза икономът.

— Попълни ги с други.

Монео се поклони.

— Да, господарю.

— И нареди да се донесе ново покривало за колата ми!

— Както заповяда господарят.

Лито върна колата няколко крачки встрани, обърна я в посока към моста и повика Айдахо:

— Дънкан, идваш с мене.

Първоначално бавно и с подчертана неохота, долавяща се във всяко негово движение, голата се отдалечи от другите; после ускори крачката си, изравни се с отвореното кълбообразно покривало на Царската кола и тръгна редом, без да откъсва погледа си от Лито.

— Дънкан, какво те притеснява?

— Наистина ли мислиш за мен като за твоя Айдахо?

— Разбира се. По същия начин, по който ти мислиш за мен като за твоя Лито.