Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
Тълпата от гости се струпа край тях. Алесандра се почувства като в клопка, на върха на вълнението и най-вече ужасена от мисълта, че двамата с Колин правят голяма грешка. До такава степен се разтрепери, че едва се задържаше на краката си, като се опитваше да си поеме въздух. Тогава Колин хвана ръката й и я стисна здраво. Колкото и странно да е, неговото докосване я облекчи мъничко.
Четиригодишната дъщеря на Кейн, без да иска, помогна на Алесандра да се отърве от всички страхове. Малкото момиченце не можеше да види какво става и се провря през тълпата, за да се добере до булката. Преструвайки се, че не забелязва как майка й панически заклати глава, Оливия се изправи до Алесандра и хвана другата й ръка. Свещеникът тъкмо бе отворил молитвеника си, когато забеляза малкото момиченце. Изкашля се, за да прикрие изумлението си.
Алесандра обаче нямаше намерение да спазва благоприличие. Тя погледна тъмнокосата зеленоока палавница и се разсмя. Оливия очевидно бе решила да се възползва от свободата си. Този, който бе натоварен със задачата да я гледа, не бе изпълнил задълженията си. Детето бе невероятна гледка. Долната част от полата й бе цялата в мръсотия, което говореше, че е прекарала доста време, тичайки из градината. Друго петно по дрехите й издаваше, че очевидно вече се бе добрала и до червения пунш в кухнята, който херцогинята бе предвидила за сервиране след церемонията. Шарфът й бе провиснал, но онова, което окончателно довърши Алесандра, бе огромната розова пандела на главата на Оливия. Тя бе провиснала над дясното око на момиченцето, което безуспешно се опитваше да я върне на мястото й. Джейд вероятно бе получила сърцебиене при вида на дъщеря си. Кейн се наведе и се запровира между гостите, за да достигне до Колин и Алесандра и да вземе дъщеря си. Оливия обаче се завъртя назад и се разкикоти от удоволствие.
Алесандра се намеси. Тъй като нищо не можеше да стори срещу петната по роклята, тя само оправи шарфа и намести корделата на главичката на малката немирница. Оливия за миг се намръщи, докато я оправяха, но когато бе готова, отново се хвана за ръката на Алесандра.
Алесандра се изправи и погледна отново към свещеника. Без да гледа към Колин, тя потърси ръката му. Пръстите им се докоснаха и в следващия миг те отново се хванаха за ръце.
Сега вече тя бе възстановила контрола над себе си. Гласът й едва потреперваше, докато отговаряше на въпросите на свещеника. Тя забеляза, че в момента, когато каза „да“, Колин въздъхна с облекчение. Тогава го погледна и срещна усмивката му. Блясъкът в очите му я макара да се почувства неловко, сърцето й заби по-силно.
Най-после всичко бе свършило, Колин нежно я притегли към себе си и се наведе да я целуне. Всички аплодираха младоженците и Колин едва успя да докосне устните й, след което нетърпеливите гости, желаещи да го поздравят, едва не го събориха.
Колин притегли Алесандра към себе си. Нямаше да я изпусне нито за миг.
Алесандра не си спомняше много за тържеството след церемонията по бракосъчетанието.
Имаше чувството, че се движи в някаква мъгла. Тостове се вдигаха преди, по време на вечерята и след това. Алесандра не си спомняше какво бе казано. Бе обградена от вниманието на близките и приятелите на Колин, което едновременно я ласкаеше и уморяваше.
Сър Ричардс настоя да размени няколко думи с Колин и Кейн в библиотеката, но Колин непрекъснато му отказваше. Директорът обаче продължи да настоява и Колин накрая склони, след като накара Алесандра да му обещае, че няма да се отдалечава извън погледа на телохранителите. Заедно с Кейн последваха директора нагоре но стълбите. След по-малко от петнадесет минути, те се завърнаха в салона.
Колин се приближи към съпругата си. Тя правеше усилие да следи три разговора едновременно. Мериън Роуз молеше за разрешение да си тръгнат после заедно. Катрин пък я питаше кога ще се видят отново. Бащата на Колин, от своя страна, се опитваше да разкаже на някого, който евентуално го слушаше, някаква забавна история от детството на Колин.
Алесандра изглеждаше изморена от цялата тази галимация. Колин реши, че е време да я отведе вкъщи. Тя не само не оспори решението му, а дори изглеждаше доволна.
В разстояние на цели двадесет минути те си вземаха довиждане и благодариха на гостите си, след което, тъкмо когато на Колин му се изчерпа цялото търпение, се отправиха към каляската и потеглиха за неговия дом в града.
Тишината, която настъпи в каляската бе в рязък контраст с шумотевицата от партито, което току-що бяха напуснали. Колин протегна дългите си крака, затвори очи и се усмихна.