Принцеса Алесандра
- Автор: Гарууд Джули
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принцеса Алесандра». Краткое содержание книги:
Джейд изхлипа. Кейн се обърна към нея и видя сълзи в очите й.
— Какво ти е, скъпа? — попита той.
Джейд посочи с глава към сватбената рокля, която бе паднала на пода пред гардероба. Кейн изруга тихо.
В този момент Алесандра наблюдаваше единствено Колин. Имаше нещо странно в него, но какво точно бе то тя не можеше да разбере.
— След десет минути се женим, Алесандра. Ако продължаваш да стоиш по пеньоар, рискуваш да бъдеш венчана в такова облекло. Кейн, дай ми сакото си, моето се разкъса.
— Не мисля, че е добра идея да правим сватбата днес — прошепна Алесандра.
— Имаш десет минути — повтори Колин.
Стиснатите му челюсти показваха, че не желае да слуша никакви обяснения. Тя все пак се опита за последен път да го убеди.
— Не искам — обяви тя.
Колин се наведе на няколко сантиметра от лицето й и отсече: „Да“.
Алесандра въздъхна и кимна с глава. Колин я целуна със задоволство от това, че най-после бе взела добро решение. След това се обърна и излезе.
— Те са унищожили сватбената й рокля, Колин — спомена Джейд. Алесандра избухна в плач.
Всички си помислиха, че е разстроена заради роклята си, разбира се, но това не бе истинската причина за състоянието й. Тя най-после бе забелязала какво е странното нещо у Колин, което се опитваше да разгадае.
— Подстригал си косата си.
Ожесточението в гласа й слиса Колин. Той се обърна към нея, съзря сълзите, стичащи се по страните й и незабавно си помисли, че трябва да я успокои. Но в момента, когато се насочи към нея, тя се отдръпна назад. Колин спря, за да спре и тя. Не му се искаше Алесандра да се пореже на някое стъкло по пода. Още по-малко му се искаше да я обхваща паника, а тя като че ли беше готова.
Току-що беше преминала през ужасно изпитание, и това, отгоре на цялата паника около подготовката на самата сватба, можеше да я накара да постъпи неразумно в дадения момент.
Колин бе уверен, че всичко ще се провали, ако не се опита да я успокои. Затова реши, че ако тя искаше да говори с него за подстриганата му коса, по-добре да се съгласи, отколкото да обсъжда истинския проблем в момента — нейната рокля.
— Да — каза той с най-утешителния глас, на който бе способен в момента. — Подстригах се. Не ти ли допада това?
— Никак не ми допада — призна Алесандра с треперещ от гняв глас. — Всъщност направо ме вбесява.
По изражението на Колин бе ясно, ме не разбира защо все пак Алесандра му е толкова сърдита. Очевидно той не си спомняше какво й бе отговорил, когато го запита защо носи толкова дълга коса.
Свобода. Да, това и беше казал тогава. Алесандра помнеше всяка дума от неговото обяснение. Дългата до раменете коса му напомняше, че е свободен човек.
Алесандра погледна към краката му и запита:
— Защо не си в окови, Колин?
— За какво намекваш? — настръхна Колин, без да може да прикрие изумлението си.
— Разстроена е заради роклята — намеси се Кейн.
— Стой настрана и не се намесвай — отряза го Алесандра.
Кейн ококори очи от почуда. Алесандра постъпваше точно като принцеса, третирайки Кейн като някой от своите подчинени. Той не посмя да се усмихне, опасявайки се развеселеността му да не прелее чашата на нейното търпение. Алесандра изглеждаше ужасно разгневена и същевременно съсипана.
— О, Боже, виждаш ли какво ме накара да направя — изкрещя тя срещу Колин. След това присви ръцете си като за молитва и погледна първо към него, а след това към брат му.
— Моля те, прости ми, че се нахвърлих така върху теб. Обикновено не позволявам да се разбере, че съм разстроена, но този мъж ме кара да забравя златните правила на Светата Майка. Нямаше да се случи това, ако той не беше си отрязал косата.
— Този мъж? — повтори Кейн с широка усмивка.
— За какви златни правила говориш? — по-любопитства Джейд.
— Нима причината за твоето състояние не е в булчинската рокля?
— Достойнство и благоприличие — поясни Алесандра, обръщайки се към Джейд и загърбвайки Колин. — Не, наистина не е роклята. — След това си пое дълбоко въздух и си наложи да запази спокойствие. Колин не можеше да предотврати превръщането си в покорен изпълнител, поради което рискуваше свободата си.
— О, всичко това няма никакво значение. Разбира се, че се разстроих заради роклята. Майка ти обаче ще се разстрои много повече. Тя плати цяло състояние за тази дантела. Ще я заболи сърцето като види на какво прилича тя сега.
— Нима се тревожиш за това как ще се почувства моята майка? — попита Колин, опитвайки се да стигне до същината на въпроса.
— Нима не казах точно това? Колин, как можеш да продължаваш да се усмихваш, когато виждаш, че нямам какво да облека?