Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
Безработицата като постоянен спътник на кризите на капитализма в последно време се превърна в един от главните фактори за засилване на социалното напрежение. Само по официални данни в капиталистическия свят има 25 милиона души, лишени от основното право — правото на труд. Още десетки милиони работят при съкратена работна седмица и чакат със страх кога ще настъпи техният ред да останат без работа.
Все повече и повече хора се оказват на дъното. Нараства престъпността, и то с такива темпове, че дори президентът на САЩ Р. Рейгън беше принуден да посвети на този проблем 52 минути от своето изказване пред участниците в конференцията на международната асоциация на полицейските началници. В своята реч главата на американската администрация спомена следните впечатляващи цифри: „За тези 30 минути, докато ние с вас сме заедно, ще бъде убит най-малко един човек, ще бъдат изнасилени 9 жени, 67 американци ще бъдат ограбени и 97 ще бъдат нападнати“. Така говори човекът, който също е нападан — в него стреля Джон Хинкли. В резултат на нападението освен президента пострадаха още трима души. Следователно ръководителят на американската администрация има наистина основание да твърди, че престъпността расте с невиждани темпове.
Някога нивото на престъпността в САЩ е било недостижимо за другите капиталистически страни. Сега Япония, а след нея и ФРГ започнаха да догонват лидера. Достатъчно е да споменем сензационното дело на западногерманската търговска фирма „Шум Хандел“, което изплува на повърхността през 1981 г. Ръководството на фирмата успя чрез сложни финансови машинации да прикрие част от имуществото си, за да не бъде облагано с данъци и да сложи в собствения си джоб фантастична сума — повече от половин милиард марки!
Би било странно, ако в тази нечиста атмосфера не продължава да процъфтява престъпният бизнес по фалшифициране на банкноти. И той наистина процъфтява, а армията от фалшификатори се попълва с нови и нови „специалисти“. В споменатото изказване на американския президент Р. Рейгън пред участниците в конференцията на международната асоциация на полицейските началници са приведени цифри, които ярко характеризират увеличаването на престъпността в САЩ. Но президентът не спомена нито дума за правонарушение като фалшификаторството на пари. Това не е чудно, тъй като за този вид престъпление буржоазните политици и буржоазната преса мълчат или пишат много рядко. Бихме могли да допълним тази празнота в речта на президента на САЩ, като цитираме кратко съобщение от вестник „Интернейшънъл хералд трибюн“. Според него нито едно престъпление в САЩ не може да се сравнява но темпове с увеличаването на фалшификаторството. Броят на фалшивите пари, пуснати в оборот през 1980 г., надвишил този от 1979 г. с 20%.
Като завършва работата си над книгата, авторът отново прелиства купчината чуждестранни вестници и списания и още веднъж се убеждава, че броят на фалшивите банкноти се увеличава не само в САЩ, но и в другите страни на капиталистическия свят Ето няколко примера, които потвърждават този извод.
Читателят навярно си спомня историята с талантливия Емануел Нинджер, който рисувал американски долари. В нашия век на главоломен технически прогрес, в това число и в областта на полиграфията, едва ли ще се намери човек, който ще рискува да тръгне по стъпките на Нинджер и ще започне да прави долари или марки по съвсем занаятчийски начин — „на ръка“. На друго мнение бил западногерманският художник Гюнтер Хопфингер. Неговите картини и особено пейзажите били на много високо равнище, но не се търсели много от преситената публика. Тя купувала работи на Кандински, Шагал, Пикасо и в краен случай на класиците — Рембранд, Рубенс, Гойя… Та кой е този Хопфингер. Гюнтер се оказал на границата на нищетата и не можал да измисли нищо по-добро от това да започне да рисува банкноти. Имало много проблеми. Най-трудно било с хартията. Той успял да намери няколко листа достатъчно тънка и плътна хартия, напомняща тази, на която печатат западногерманските марки, но се оказало, че цветният туш се разлива върху нея. В края на краищата Хопфингер махнал с ръка и започнал да рисува марки на обикновена плътна хартия Два месеца той не гладувал, но после се оказал зад решетките.