Танц във въздуха
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Three Sisters Island #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц във въздуха». Краткое содержание книги:
— Нима съм ти давал повод да се съмняваш, че мога сам да се грижа за себе си?
— Влюбен си в нея. — Когато Зак примигна и я погледна втренчено, Рипли се отдръпна от бюрото и неспокойно закрачи из офиса. — Какво, да не съм сляпа или глупава? Познаваме се цял живот, познавам всяко твое движение, всяка нотка в гласа ти, всеки израз на лицето ти. Влюбен си в нея, а дори не знаеш коя е.
— Тя е точно тази, която съм търсил цял живот.
Рипли понечи да ритне бюрото, но се въздържа и очите й добиха по-нежен израз.
— О, по дяволите, Зак! Защо трябваше да казваш това?
— Защото е истина. Такива сме ние от рода Тод, нали? Напредваме в работата — сами, без чужда помощ, а после попадаме на някого и решаваме, че е завинаги. Аз бях улучен от любовната стрела и това ми харесва.
— Добре, нека се върнем малко назад. — Твърдо решена да го предпази, независимо дали той иска това, Рипли плесна с длани по бюрото и се наведе. — Нел е имала неприятности. Успяла е да избяга от тях — поне временно, но заплахата съществува. Той може да я преследва, Зак. Ако не бях загрижена за теб, никога не бих попитала Миа за това. По-скоро бих отрязала езика си наполовина с ръждив кухненски нож. Попитах я, но и тя не е съвсем наясно.
— Скъпа, както спомена преди малко, добре ме познаваш. Щом е така, каква очакваш да бъде реакцията ми след всичко, което току-що ми каза?
Рипли гневно въздъхна:
— Ако той я открие, ще се изправи срещу теб.
— Много близко до ума. Не трябваше ли да патрулираш — или предпочиташ днес да се занимаваш с канцеларска работа?
— За нищо на света! — Сложи шапката си и извади косата си отзад, вързана на опашка. — Радвам се, че си намерил жена, която ти подхожда. Още повече се радвам, че я харесвам. Но Нел Чанинг е нещо повече от приятна жена с мрачно минало, която може да прави божествени сладкиши.
— Искаш да кажеш, че е вещица — спокойно отвърна Зак. — Да, вече знам това и лично за мен няма никакъв проблем.
След тези думи той се върна до клавиатурата с едва забележима усмивка, а Рипли затръшна вратата след себе си.
— Богинята не изисква жертвоприношения — каза Миа. — Тя е майка, която заслужава уважение, любов и дисциплина и като всяка майка — желае щастие за децата си.
Вечерта бе хладна, Миа вече долавяше дъха на отиващото си лято. Скоро листата на дърветата й щяха да сменят пищната си зелена окраска. Вече бе видяла покритите с власинки гъсеници и наблюдаваше как катеричките усърдно трупат запаси от орехи. Помисли си, че това предвещава дълга и студена зима. Но засега розите й все още цъфтяха, а нежните стъбла на уханните билки се промъкваха между камъните в градината.
— Магията се поражда от стихиите и от сърцето. За ритуалите се използват различни средства, дори визуални. Всяка професия изисква определена рутина и съответни пособия. — Миа премина през градината, отвори вратата на кухнята и стори път на Нел да влезе. — Имам нещо за теб.
В стаята ухаеше също както в градината. Закачени на куки, съхнеха китки от билки. На гладък плот бяха подредени саксии с цветя, които Миа бе избрала да радват очите й, когато е вътре. На печката имаше казан, в който къкреше нещо, което силно ухаеше на хелиотроп.
— Какво приготвяш?
— О, малко заклинание за една жена, която ще ходи на интервю за работа към края на седмицата. Много с притеснена. — Миа прокара ръка през издигащата се пара. — Хелиотроп за успех, слънчоглед за добра кариера, клонче от леска за помощ при проблеми с общуването и още това — онова. Ще й дам малка торбичка с няколко подходящи кристала, които може да сложи в чантата ся.
— Ще получи ли работата?
— Зависи от нея. Магическата сила не може да ни гарантира всичко, което пожелаем, нито може да служи за опора на слабите. А сега — ето ти пособията. — Миа посочи към масата. Грижливо ги бе подбрала, непрекъснато визуализирайки образа на Нел в съзнанието си. — Щом си отидеш у дома, трябва да ги пречистиш и никой не бива да се докосва до тях без твое разрешение. Те се нуждаят от твоята енергия. Магическата пръчка е направена от брезово клонче, окастрено от живо дърво по време на зимното слънцестоене. Кристалът на върха и е от чист кварц. Подарък ми е от онази, която ме посвети в тези неща.
Беше прекрасна, тънка и гладка, и когато Нел прокара пръст по нея, почувства я мека като коприна.
— Не мога да приема нещо, което ти е било подарено.
— Предназначена е да се предава от ръка на ръка. Ще поискаш да имаш и други. Медна би била добра за теб. Това е метлата ти — продължи Миа, повдигайки вежди, и Нел едва успя да сподави смеха си.