Танц във въздуха
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Three Sisters Island #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц във въздуха». Краткое содержание книги:
— Извинявай, дори не ми беше хрумвало за… летяща метла.
— Няма да летиш на нея. Ще я държиш до вратата на дома си — за да те пази и да пропъждаш отрицателната енергия. Ето ти и чаша. Един ден ще пожелаеш сама да си избереш, но засега тази ще свърши работа. Купих я от пазара, на щанда за стъклени изделия. Понякога по-непретенциозната върши по-добра работа. Пентаграмата е от кленова кора. Винаги трябва да стои изправена. Кинжалът не се използва за рязане, а за насочване на енергията. — Миа не го докосна, но каза на Нел да го направи.
— Някои предпочитат мечове, но не и ти, предполагам — добави, докато Нел внимателно прокарваше върховете на пръстите си по украсената с дърворезба дръжка. — Острието му е затъпено, защото така трябва да бъде. Другият нож е предназначен да реже. Извивката на дръжката ще ти даде възможност да я хващаш здраво, за да косиш билките и растенията си, да режеш пръчки, да надписваш свещи и т.н. Има и магьосници, които го използват в кухнята за рязане на храна. Изборът е твой, разбира се.
— Да, така е — съгласи се Нел.
— Смятам, че сама можеш да се справиш с избора и покупката на свой собствен казан. Чугунените са най-хубави. Съветвам те да потърсиш кадилница и тамян в някой от магазините за подаръци, а фунийките и пръчиците се намират по-лесно. Когато имаш време, сама можеш да си направиш тамян на прах. Имаш нужда от няколко сламени кошници и нишки от коприна. Искаш ли да си запишеш?
Нел въздъхна:
— Може би е по-добре.
— Свещи — продължи Миа, след като подаде бележник и молив на Нел. — Ще ти обясня целта на цвета и символите. Имам няколко кристала за теб, но ще имаш нужда от още, по твой избор. Няколко десетки буркани за консерви с капаци, хаванче и кълцалник, морска сол. Имам тесте карти „Таро“, които мога да ти заема, и няколко дървени кутии, които после ще поискам да ми върнеш. Това ти е достатъчно за начало.
— Много по-заинтригувана съм, отколкото предполагах. Онзи ден, когато бяхме в градината, просто стоях и гледах.
— Има неща, които човек може да направи с ума и сърцето си, и други, които изискват и още нещо — за подпомагане на силата и от уважение към традициите. Сега, когато имаш компютър, ще можеш да съхраняваш магиите, записани в него.
— Да ги съхранявам в паметта на компютъра?
— Защо да не бъдеш практична? Така ще работиш по-ефективно? Нел, говорила ли си със Зак за тези неща?
— Не.
— Притеснена ли си каква ще бъде реакцията му?
Нел отново докосна магическата пръчка и се замисли.
— Отчасти, но преди да се стигне дотам, не знам как да му кажа, защото самата аз не съм си го обяснила напълно.
— Разбирам те. Сама решаваш какво да споделиш и какво да премълчиш, както и какво да дадеш или вземеш.
— Като имам предвид отношението на Рипли, мисля, че може би Зак е на същото мнение. Струва ми се прибързано да заговарям на тази тема толкова скоро.
— Кой би могъл да те упрекне? Нека се поразходим.
— Трябва да се връщам, почти се стъмни.
— Зак ще почака. — Миа отвори украсената с резба кутия и извади своята магическа пръчка. На върха имаше кръгло топче от кварц, тъмносив като очите й. — Вземи своята. Време е да се научиш как да запалваш огнен кръг. Нищо сложно — увери я тя и побутна Нел да мине през вратата. — Щом осъществим това, което се върти в ума ми, почти мога да гарантирам, че сексът ще бъде върховен.
— Не става дума само за секс — започна Нел. — Но това определено ще бъде в плюс.
Докато вървяха към гората, се спусна лека мъгла, а сенките на дърветата по сивата земя се удължиха.
— Времето се променя — каза Миа. — Последните седмици на лятото винаги ме карат да изпитвам меланхолия. Странно е, защото обичам есента с нейните аромати и багри.
Нел едва се въздържа да не каже, че Миа е самотна, но подобно твърдение би прозвучало самодоволно от устата на жена, която току-що си е намерила любовник.
— Може би е заради спомените от детството ти — предположи тя. — За мен краят на лятото означаваше край на ваканцията. — Последва Миа надолу по добре отъпканата пътека през мъглата, между сенките на дърветата. — Мразех онези първи няколко седмици в училище, понеже почти всяка година преместваха баща ми и бях новото момиче в класа, докато другите вече бяха оформени в групички.
— А сега?
— Сега искам само да намеря място, където да създам дом и да се установя.
— Още нещо общо помежду ни. Това е едно от местата, които аз считам за свой дом.
Излязоха на поляна, където мъглата бе бяла, огряна от светлината на изгряващата луна. Беше пълнолуние и лунният диск проблясваше между дърветата, докосвайки тъмните листа с лъчите си, които се процеждаха през клоните и осветяваха три камъка, струпани един до друг. По клонките на храстите край поляната висяха китки от билки. Проблясващите нанизи от кристали нежно звънтяха от лекия полъх. Шумът на вятъра, камъните, морето, което бе наблизо — всичко това бе като магия. Самото място създаваше чувство за древност и вечност.