Танц във въздуха
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Three Sisters Island #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц във въздуха». Краткое содержание книги:
— Разбира се, че не. Трябва да свърша тук, после да обиколя къщата, за да се уверя, че всичко е наред.
— Наистина няма нужда от това. Направи достатъчно, много повече, отколкото очаквах. През целия си живот не съм имала такова тържество. Хората ще има да говорят за него с години. — Обхвана раменете на Нел и я целуна по двете бузи. — Бях много капризна клиентка, знам това. — Прегърна я така силно, че тя остана без дъх. — О, беше такова угощение, че нямам търпение да дочакам още тридесет години да го направим отново. А сега искам да си отидеш у дома и да си починеш. — Пъхна стодоларова банкнота в ръката на Нел. — Това е за теб.
— Мисис Мейси, не съм очаквала да ми давате бакшиш. Пег и…
— Вече се погрижих за тях. Ще ме обидиш, ако не приемеш тези пари и не отидеш да си купиш нещо хубаво. А сега искам да изчезваш. Ако има още нещо да се свърши, може да почака до утре. Шерифе, помогнете на Нел да отнесе подносите до колата си.
— Ще го направя.
— Беше по-хубаво от сватбата ми — каза Гладис докато вървеше към вратата. Бързо се обърна и намигна. — А сега да видим дали ще се представя по-добре и от първата брачна нощ.
— Карл може да очаква изненада тази вечер. — Зак вдигна купчина подноси. — По-добре е да си тръгваме и да оставим младата двойка да се уедини.
— Идвам веднага след теб.
Наложи се да направят три курса и докато ги изпращаше, Карл пъхна в ръцете на Нел бутилка шампанско.
— Ето шапката ти, защо бързаш? — подсмихна се Зак, докато товареше багажника.
— Къде е колата ти?
— А? О, Рипли я използва да откара последната двойка гости у дома им. Повечето хора си отидоха пеша, което доста улесни нещата.
Нел се осмели да го погледне. Беше облечен с костюм, но вече се бе отървал от вратовръзката и я бе пъхнал в джоба си. Яката на ризата му бе разтворена и тя проследи с поглед съвършената извивка на шията му със загоряла от слънцето кожа.
На устните му се появи едва забележима усмивка, когато светлините на къщата на Мейси една по една угаснаха. Профилът му не бе идеален, косите му бяха разрошени, а позата, в която бе застанал — с палци, пъхнати в предните джобове на панталоните, беше по-скоро нехайна, отколкото съзнателен опит да впечатли някого.
Когато усети трепета на желанието, Нел не се опита да го потисне. Вместо това направи крачка напред.
— Пила съм само половин чаша шампанско. Умът ми е бистър, мислите ми са ясни и рефлексите — отлични.
Зак се обърна към нея:
— Като шериф се радвам да чуя това.
Без да откъсне поглед от него, Нел извади ключовете от джоба си и ги разлюля:
— Ела с мен у дома. Ти карай.
Веселите пламъчета в очите му заблестяха още по-силно.
— Няма да те питам дали си сигурна. — Пое ключовете. — Само ще ти кажа да влезеш в колата.
Коленете на Нел се подкосиха, но влезе и се отпусна, докато Зак седна зад волана. Когато с рязко движение я придърпа и жадно затърси устните й, тя забрави за слабостта в коленете си и се сгуши в скута му.
— Почакай, само почакай. Боже мой!
Зак включи запалването, моторът изхълца и той рязко направи обратен завой. Колата започна да се тресе, а Нел избухна в нервен смях.
— Ако тази таратайка се разпадне, преди да пристигнем, ще трябва да тичаме. Зак… — Нел махна предпазния колан, който машинално бе закопчала, наведе се и захапа ухото му. — Чувствам, че ще експлодирам.
— Споменавал ли съм ти някога, че особено си падам по жени, облечени с малки черни жилетки?
— Не. Наистина ли?
— Открих го тази вечер — Протегна ръка към деколтето на жилетката и притегли Нел към себе си. Разсеян по обясними причини, направи твърде остър завой и блъсна колата в бордюра. — Още само минута — каза задъхано.
С рязко изскърцване на спирачките спря пред къщата. Едва успя да загаси мотора и протегна ръце към Нел. Придърпа я в скута си и устните му срещнаха нейните. После даде воля на ръцете си.
През тялото на Нел премина тръпка на желание — гореща и приятна. Разтвори реверите на сакото му и се изви към него, потръпвайки при първия допир до тялото му.
— Нека влезем вътре. — Желанието му бе неудържимо и бе нетърпелив като тийнейджър. Положи доста усилия да отвори вратата на колата. — Трябва да влезем вътре.
Измъкна я навън, вече останал без дъх, и двамата продължиха да разкопчават дрехите си. Препънаха се и няколко от копчетата на ризата му изхвърчаха. Докато я водеше към къщата, в главата му отекваше искреният й смях.
— Ох! Имаш страхотни ръце! Искам да усещам допира им по цялото си тяло.
— Ще се погрижа за това. Проклета врата, какво й става?
Зак с раздразнение побутна вратата с хълбок и тя широко се отвори.