Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Той леко повдигна глава и се огледа наоколо. В мъглата не можеше да се забележи нищо, ала нямаше и нужда. Знаеше къде бе погребано семейството му. Съпругата му Мойра бе положена в сянката на голямата Източна стена. Той ходеше на гроба й два пъти седмично, понякога за да поседне и да си поговори с нея, понякога само да помълчи и да се унесе в спомени. Недалеч стърчеше прост каменен паметник с издълбани две имена: на сина му Джеймс и на снаха му Хелън. И двамата бяха загинали във войната срещу Високата стража преди повече от двадесет години. Телата им не бяха открити, но Доналд все пак им постави надгробни плочи. Чувстваше, че те биха поискали това. Дъщеря му Катрина почиваше до майка си. Беше се омъжвала два пъти и двата — за нехранимайковци, при все това приживе изглеждаше твърде щастлива. Най-добрата готвачка, която бе познавал. Ресторантът й бе прочут в онези дни. Тя заслужаваше по-добра участ от наръгването с нож в гърба от някакъв незнаен крадец.
А сега беше ред на Джейми. Доналд се взря мълчаливо в малката групичка опечалени край гроба. Не бе очаквал да се стекат много хора и предположението му излезе вярно. Мадълайн Скай бе застанала естради от него, неузнаваема с дебелото си кожено наметало с качулка. До нея бе Сайдър, съдържателката на заведението „Черният трън“. Твърда жена от всякаква гледна точка. Лицето й бе спокойно, а очите — сухи, но Доналд я бе видял да полага малък букет цветя върху ковчега на Джейми. Ръцете й бяха възхитително нежни и преди да се отдалечи, леко бе докоснала с пръст капака на ковчега, сякаш за да си вземе последно „сбогом“. Край нея бе застанал Джон Силвър с черни, традиционни за случая роба и наметало, които придаваха на младежките му черти сурово, сдържано мъжко достойнство. Есперът се бе втренчил с блуждаещ поглед в прясно изкопания гроб, унесен в собствените си спомени и мисли.
Никой друг не бе дошъл да изпроводи Джейми във вечното му жилище.
Доналд тихо въздъхна и се загърна в наметалото си при поредния остър бръснеш повей на вятъра. Очаквал бе и Джиджиън Стийл, ала пристанищният директор не се бе появил. Това не бе за чудене при чудовищните му проблеми, ала все пак… Поне да беше изпратил венец. Свещеникът привърши службата си, прекръсти се бързо и затвори библията с рязък професионален жест. Пророни няколко съчувствени думи към Доналд, потупа го по рамото и забърза към следващия си ритуал. Началото на зимата бе винаги най-редовното време за погребения. Двама гробари стояха настрани, изчаквайки търпеливо опечалените да се оттеглят, за да се захванат за своята работа. Доналд взе шепа пръст и я хвърли върху капака на ковчега. Тя отекна високо — скръбен, груб, финален звук.
— Сбогом, Джейми — промълви Доналд тихо. — Почивай в мир, момчето ми. Ще издиря негодните, които причиниха смъртта ти, обещавам. Обещавам ти.
Той се отмести, като наблюдаваше мълчаливо как всеки вземаше шепа пръст и я хвърляше върху ковчега. Капакът бе спуснат още по време на службата. Лицето на Джейми бе жестоко обгорено и никой от погребалните служби не можа да възстанови чертите му. Както и да е, Доналд не бе пожелал да види за последен път тялото. Предпочиташе да си спомня Джейми в най-разкошния му период: млад, красив и кипящ от енергия.
Мадълайн Скай се приближи до него и съчувствено задържа ръцете му в своите. Тя го притисна нежно и после се отстрани, щом Сайдър и Джон Силвър пристъпиха да поднесат съболезнованията си. Сайдър хвърли поглед към загадъчната фигура с качулка, ниско нахлупена над очите, и кимна учтиво на Доналд.
— Разбрах, че Джейми се е споминал, дължейки пари — промълви тя с дрезгав глас. — Имам няколко кредита, заделени настрана. Ако имате нужда от тях, за да покриете дълговете на Джейми…
— Благодаря ви — откликна Доналд. — Имам достатъчно пари, за да се погрижа за дълговете му. Но много мило от ваша страна, че ми предложихте помощ.
— Харесвах Джейми. С него човек винаги беше на седмото небе.
— Да. Не знаех, четете били приятели.
— Нито пък аз, докато не ни напусна. Ще ми липсва. Тя стисна ръката на Доналд, след това се обърна и се отдалечи, крачейки припряно в мъглата. Джон Силвър пристъпи напред, за да заеме мястото й.
— Познавах Джейми само от няколко години — промълви той развълнувано. — Когато се вгледам назад в годините, ми се струва, че прекарах по-голямата част от времето си, опитвайки се да го държа настрана от ръцете на стражата. Животът изглежда блед и скучен без него, той вдъхваше живец на всяко нещо.
— Имате ли някакви вести за неговия убиец? — попита Доналд учтиво. Той знаеше отговора предварително.
— Съжалявам, не. Но времето е пред нас.