Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
През цялото време, докато траеше атаката на сирената, наемният воин бе останал недокоснат от дивата й песен. Той наблюдаваше очарован й ужасен как Топаз напада тълпата убийци и я разпръсва за секунди. Може би историите за предводителката на стражите съвсем не бяха преувеличени. Той се учуди за миг защо песента не бе го засегнала. Нямаше имунитет, никой нямаше, дори и есперите. Навярно Топаз бе насочила песента си така, че да не го засегне. Не искаше да се запита защо го е направила. Тя все още се нуждаеше от информация за смъртта на съпруга си и възнамеряваше да я получи от него. Ако държеше езика зад зъбите си, можеше да се измъкне от тази ситуация жив. Наблюдаваше неспокоен как Топаз бавно се приближава към него.
— Не помня да сме имали дрязги — внимателно подметна той.
— Тогава паметта ти изневерява — сряза го Топаз и се закова на няколко метра от него. — Следях внимателно Тейлър. Знаех, че рано или късно господарят му ще изпрати някой, който да му запуши устата. Добре се справи, войнико.
— Благодаря — измърмори Блекджак.
— Срещаме се навреме — заяви Топаз. — Сега искам да науча името на господаря ти.
— Лиън Въртю — отговори Блекджак глухо. — Има контейнер за органи.
— Зная го. Той е отвратителен страхопъзльо. Може да организира убийство, но никога не би се осмелил да го извърши сам. Накрая ще се справя и с него. Сега искам да знам името на убиеца.
— Не ми е известно.
— Гласът ти ми подсказва, че лъжеш. Сирените отгатват много неща по гласовете. Блекджак, ти ли уби съпруга ми?
— Беше нещастен случай.
— Задавах си и този въпрос — промълви изследователката Топаз. — Той носеше наметалото ми, а в хаоса на битката, и кучетата, и мъглите… Задавах си го. Майкъл загина вместо мен. Ще те убия бавно заради това.
— Не се и съмнявам — процеди Блекджак. — Твоята есперска същност не дава и пет пари за честна битка.
Топаз му хвърли изучаващ поглед, наклонила леко глава встрани.
— Опитваш се да ме разгневиш — изрече студено тя накрая. — Искаш да ме лишиш от предимствата ми и да ме накараш да проявя емоции. Но изследователите не изпитват чувства. Сигурно знаеш това.
— Ти си по-различна.
— Да — отвърна Топаз. — Майкъл ме научи отново да бъда човек. И така, когато той загина, аз се заклех с войнишката клетва на мъжа си да отмъстя. Заклех се в ужаса и кръвта. Знаеш какво означава това, Блекджак, нали?
Наемният воин не отвърна нищо. Топаз бавно кимна със студено и безизразно лице.
— Много добре. Справедлива битка, Блекджак. В мига, в който те убия, ще изпитам наслада от смъртта ти повече. Препаши си меча, войнико.
Блекджак бързо се приближи до мястото, където лежеше захвърленият му меч, и се наведе да го сграбчи. Той задържа дъха си, тъй като наранените ребра го боляха и за миг всичко изчезна в пареща, пулсираща, червена като кръв пелена. Проскърца със зъби и положи усилие да потисне болката, изтласквайки я към дълбините на съзнанието си, там, откъдето нямаше да избликне. Сграбчи меча си и се изправи. Ранената ръка леко сковаваше жестовете му, това бе всичко. Тренираността му на воин щеше да се справи с болката, колкото бе потребно. Измери Топаз с присвити очи и стисна здраво дръжката на меча. Изследователката трябваше да умре. Тя знаеше твърде много, а освен това той не понасяше хора, които се месят в личния му бизнес. По устните му плъзна лека усмивка. Тя трябваше да се замисли малко преди да даде съгласието си за честна борба. Той никога не се бе сражавал честно в двубоите през живота си, нямаше намерение да го стори и сега. Особено срещу някаква си проклета есперска кучка. Усмивката му бавно се разшири, щом тръгна към очакващата го изследователка. Не се налагаше да бърза: този път щеше да примеси борбата с малко удоволствие. Щеше да й демонстрира истинското значение на ужаса и кръвта.
Топаз му се усмихна и изпя един-единствен пронизителен тон. Блекджак подскочи уплашен, когато стоманената гривна на ръката му внезапно заигра и тупна на пода. Втренчи глупав поглед в димящите останки от силовия му щит, които се свлякоха в краката му, и извърна очи към Топаз. Тя продължаваше да се усмихва.