Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— Вече са изискани.
— Страхотно! Ако ти хрумне нещо интересно, знаеш къде да ме намериш.
Тя се втурна в офиса си, седна и отвори папките, зачитайки се отново в рапортите на съдебната следователка. Известно време препрочита плътно изписаните страници, след това отвори чекмеджето и извади попълнената диаграма. Беше прикрепена с гумено ластиче към папките на Морган и Макгилън заедно с копия от онези части, които се отнасяха до другите два случая. Така и не беше казала нищо определено на д-р Макгилън за смъртта на сина му, както му беше обещала и това я караше да се чувства виновна. Дори не бе разговаряла с човека от седмици. Остави папката при другите и се запита какво би казал той на идеята й за сериен убиец.
Без да се колебае в преценката на Джанис, тя добави Люис и Собчак към матрицата, макар още да не бе правила аутопсиите. Не се нуждаеше от болничните картони, за да попълни в колонките възрастта на пациентите, час на смъртта, лекарите, които са ги лекували, претърпените хирургични процедури, както и къде в болницата са се намирали. През това време пристигна Рива.
— Попълваш матрицата? — надникна тя през рамото на Лори.
— Има още два предполагаеми случая. Което прави общо шест. Още не съм направила аутопсиите, но всичко изглежда съвсем еднакво. Дали ще промениш мнението си за причината за смъртта? Наближават вече петдесет процента.
Рива се засмя:
— Не мисля така. Токсикологичните проби са отрицателни, а аз лично знам колко много се стара Питър. Между другото, как е майка ти? Все забравям да те питам.
— Справя се изненадващо добре — отвърна Лори. — Разбира се, не знам много, тъй като тя се държи все едно нищо не се е случило.
— Радвам се, че се оправя. Предай й моите поздрави! Ей, как вървят нещата с новия ти любовник? Неестествено мълчалива си за него.
— Всичко е наред — каза Лори неопределено. Рива беше права, тя наистина не споделяше много за Роджър. Вдигна телефонната слушалка, преди да е получила следващия въпрос и звънна в офиса на моргата. Беше доволна, че се обади Марвин. Каза му за двата случая и това, че иска да започнат със Собчак. — Значи ще се видим долу — обърна се Лори към Рива, докато вземаше папките на Собчак и Люис. Опита се да се подготви психически за случаите. Не се надяваше да открие много. Не след дълго беше в скафандъра и натисна вратата на залата за аутопсии, където я очакваше Марвин. По пътя към масата трябваше да мине покрай Джак.
В момента, в който я разпозна, той погледна стенния часовник и се изправи. Работеше над тялото на едра възрастна жена. Част от гъстата й посивяла коса бе обръсната, за да разкрие хлътнала фрактура на черепа й.
— Д-р Монтгомъри, явно сте възприели работното време на банкерите в последно време. Нека отгатна! Бас ловя — обяснението е, че сте излизали с гаджето си да боядисвате града с червена боя.
— Много смешно — каза Лори като се бореше с раздразнението си и желанието си да продължи. — И за двете бъркаш. Бях си вкъщи последната нощ, а Роджър е американец какъвто си и ти.
— Странно — поклати глава Джак. — Русо ми звучи толкова френски. Ти как мислиш, Вини?
— Да-а, но моето име е италианско, без това да означава, че не съм американец.
— Мили боже, прав си! — произнесе Джак с фалшиво разкаяние. — Май трябва вече да приключвам тук. Съжалявам.
Лори беше объркана от поведението му и хапливите намеци, които той очевидно не можеше да възпре. Но тъй като и Вини бе там, тя се опита да смени темата и посочи към възрастната жена:
— Виждам, че при вас начинът, по който е предизвикана смъртта е ясен.
— Причината — може би, но не и начинът. — Специализирал съм се в подобни случаи.
— Какво имаш предвид?
— Ами, жертвата е била свалена от кораб за пътешествия посред нощ. Туристическата компания докладва, че пияна възрастна жена е паднала фатално в банята на самостоятелната си каюта. Твърдят, че никой не се е държал подозрително и не е проявявано насилие. Но аз не се хващам на тия, въпреки, че може и да е била пияна.
— И защо не се хващаш?
— Първо, хлътналата фрактура е в горната част на главата — каза Джак, омеквайки. — Това трудно ще стане, ако човек падне в баня, освен ако не е акробат. Второ, виж тези следи от натъртвания върху вътрешната част на ръката! Забележи светлите резки върху китката и безименния пръст. Прекарала е доста време на слънце по време на пътешествието с цяла канара върху пръста си и с часовник. И познай! — в каютата няма нито пръстен, нито часовник. Трябва да предам това на дежурния лекар. — Въпреки късния час той мислеше на пълни обороти. Изчистили са каютата и банята, но ми задаваше правилните въпроси.