Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— И какво, мислиш, че е убийство?
— Без съмнение, въпреки коментарите на туристическата компания. Разбира се, ще докладвам за онова, което съм открил, но ако ме питат за мнението ми, ще им кажа, че тази жена е била ударена в главата с нещо като чук, грубо влачена за ръцете до каютата си, докато все още е била жива, ограбена и оставена да умре.
— Звучи като добър пример да се изтъкне, че смъртта сред възрастните в някакво отношение е подобна на смъртта вследствие на малтретиране на деца.
— Именно — кимна Джак. — Тъй като възрастните се очаква да умрат, смята се, че е по-малко нечестно, отколкото ако човекът е млад.
Макар да разменяха по някое изречение — даваше си сметка тя, — това бе само доказателство колко трудно щеше да е да водят сериозни разговори с Джак за отношенията им, дори и да беше склонен за това. Но тя изгони тези мисли от главата си в мига, в който погледна тялото на Роуена Собчак.
— Подозираш ли нещо необичайно за този случай? — попита Марвин.
— Не. Смятам, че ще бъде съвсем прост и ясен — отвърна Лори, когато тренираните й очи започнаха външния оглед. Първото й впечатление беше, че жената изглежда значително по-млада отколкото предполагаемите двадесет и шест години. Беше слаба с изящни, почти девически черти, с гъсти черни къдрици. Кожата й беше лишена от всякакви недостатъци, бяла като слонова кост, с изключение на синините. Двата крака бяха превързани заради прекараната операция. Превръзките бяха чисти и сухи.
Както при Макгилън и Морган, и тук остатъците от усилията за реанимиране още стояха включително ендотрахиалната тръба и системата. Лори ги огледа внимателно, преди да ги свали. Потърси следи от злоупотреба с дрога и не откри такива. Свали превръзката. Хирургическите разрези не показваха възпаление, само минимален дренаж.
Резултатът от вътрешната аутопсия беше същият, както от външната: отрицателен за всякаква явна патология. И сърцето, и белите дробове бяха напълно нормални. Бяха открити само няколко бразди от одраскване, следствие от усилията за реанимиране. Както при останалите случаи, така и тук Лори бе убедена, че ще получи нещо повече след токсикологичния анализ. Продължаваше да се надява, че Питър ще успее да открие нещо.
— Веднага ли започваме втория случай? — попита я Марвин, след като зашиха тялото.
— Веднага — каза Лори и за да ускори работата се включи в довършителните процедури. Когато на излизане и на връщане от залата минаха покрай Джак, той с нищо не показа, че я е забелязал. Междувременно помещението вече беше пълно с хора в скафандри, трудно различими един от друг.
Още щом преместиха Стивън Люис върху масата Лори се зае с външния оглед. Марвин отиде да донесе нужните препарати и останалите материали. Лори се застави да следва обичайната последователност, за да не пропусне нещо. Въпреки високите й очаквания, че Стивън Люис няма да се различава от останалите случаи, в смисъл, че няма да се открие видима патология, искаше да бъде абсолютно сигурна и методичността й почти веднага бе възнаградена. Едва видими, но все пак съществуващи, под ноктите на десния показалец и безименния му пръст тя различи малко количество засъхнала кръв. Ако не бе гледала внимателно, можеше да не го забележи. Беше нещо, което не видя при Собчак, Морган или Макгилън.
Остави ръката на Люис върху масата и се зае да търси някакви драскотини по тялото му, които да обяснят засъхналата кръв. Но такива нямаше. Не се виждаше кръв и по системата. Тя свали превръзката, която покриваше дясното рамо. Хирургическият разрез беше затворен и не показваше белези за възпаление, макар да имаше някакви доказателства за постоперативно кървене, малко засъхнала кръв по протежение на шева. Лори си помисли, че оттук може да се е появила засъхналата кръв под ноктите на пациента, макар да изглеждаше странно, тъй като бе на дясната ръка.
Когато Марвин се върна, тя поиска стерилна проба и два контейнера за проби. Искаше да направи ДНК-анализ на кръвта от двете места за да е сигурна, че са от жертвата. Щом взе пробите, разбра, че има и малко количество тъкан. Някъде в дъното на съзнанието й мина мисълта, че ако идеята й за сериен убиец е основателна и ако Люис е разбрал за намеренията на този убиец, може би точно тогава го е издрал. Имаше много „ако“, но бе горда, че е проявила добросъвестност и дори педантичност.
Останалата част от работата й мина бързо. Лори и Марвин бяха свикнали един с друг и функционираха като добре смазан механизъм. Всеки разбираше движенията на другия, както при танцуване на танго. Да не се откри никаква патология. Само незначително атеросклеротично отлагане в коремната аорта и един доброкачествен полип в дългото черво. Нямаше никакво обяснение за внезапната смърт на мъжа.