Маркер
- Автор: Кук Робин
- Серия: Джак Степълтън и Лори Монтгомъри #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Маркер». Краткое содержание книги:
Съдебните патолози д-р Лори Монтгомъри и д-р Джак Степълтън (които познаваме от романа „Заплаха“) са в епицентъра на напрежението и тук — в новия, двайсет и пети по ред супертрилър на Робин Кук.
Въпреки явното нежелание на шефовете и скритата съпротива на персонала в центъра по Патологоанатомия да се „раздухва“ случая, Джак и Лори ще трябва да продължат разследването сами. Защото подозренията на Лори скоро се превръщат в увереност, че случаите не само са свързани, но и са дело на изключително находчив сериен убиец с необичаен мотив. И за да станат нещата още по-трудни, Лори трябва да се справи с две изпитания: точно когато личният й живот е пред катастрофа, самата тя попада в мрежата на хладнокръвния кукловод зад кулисите. Единственият човек, който й вярва и е готов да й помогне, също е зверски убит — сякаш за назидание на всеки, който дръзва да се доближи до истината. Времето изтича — Джак и Лори трябва да действат бързо и да свържат точките в скритата картинка, за да се измъкнат от смъртоносен капан.
— Какво, опитваш се да ме накараш да се чувствам още по-зле, отколкото вече се чувствам ли?
— Не, изобщо не — призна Сюзан и отклони очи.
— Е, свърши добра работа, независимо дали си го искала или не — изстреля тя, преди да излезе да търси помощник-сестрата, с която бе определена да работи тази нощ.
Отначало Джаз се чувстваше така, сякаш бе успяла да отърве кожата и този път, но докато се точеше смяната, тя ставаше все по-параноична. Струваше й се, че всеки път, когато се обърне, среща втренчения поглед на Сюзан. Междувременно рапортът пристигна и сестрите, пристигнали за сутрешната смяна чуха за вечерта, включително за смъртта на Роуена Собчак; проблемът беше издигнат до степен на абсурдност. От поведението на Сюзан нямаше съмнение, че Джаз е заподозряна. Единственото, за което мислеше беше как господин Боб й казва, че не бива да има вълнение. Що се отнася до Джаз, тя не смяташе, че ситуацията със Сюзан е предизвикала вълнение — какво ти вълнение, тя направо предвещаваше приливна вълна!
Най-големият й страх беше, че Сюзан след рапорта може да отиде и да изтърси подозренията си пред контрольорката на сестрите — Кларис Хамилтън, огромна афроамериканка, за която Джаз мислеше, че е по-голяма некадърница и от Сюзан. Ако това станеше, всичко отиваше по дяволите и тогава със сигурност щеше да се наложи да използва извънредния телефонен номер и да се обади на господин Боб. А онова, което можеше да направи той бе съвсем ограничено.
Рапортът свърши, но Джаз остана на мястото си и се престори, че има много работа по картоните. Следващите пет-шест минути Сюзан обсъжда със сестрите специфичните проблеми на дневната смяна. Джаз можа да дочуе по-голямата част от разговора. Слава богу, не беше споменала нищо за нея! След малко Сюзан взе палтото си и като се смееше, продължи към асансьорите с Джун. В този момент Джаз взе собственото си сако, отиде в склада и грабна един чифт латексови ръкавици.
По това време, когато нощната смяна си отиваше и идваше дневната, около асансьорите имаше тълпа от хора. Джаз застана съвсем отстрани, възможно най-далече от Сюзан и Джун. Когато асансьорът пристигна, тя отиде в дъното. Можеше да познае Сюзан по нелепия й кок.
Щом асансьорът спря на втория етаж, тя си проправи път напред и слезе заедно с пет-шест души, между които и Сюзан. Знаеше, че Сюзан, както и самата тя, идва с кола до болницата. Като кудкудякащи кокошки групата се насочи към вратата, отворена към свързващия мост, водещ към паркинга. Джаз премина и сложи латексовите ръкавици на ръцете си.
В гаража групата се разпръсна, всеки се насочи към колата си. В този момент тя ускори крачка. Беше мушнала ръце в джобовете си, дясната й ръка стискаше Глока. Скъси дистанцията между себе си и Сюзан, така че когато Сюзан мина откъм шофьорската седалка на своя Форд Експлорър, тя стори същото, но от другата страна. В мига, в който чу изключването на алармата, тя отвори вратата към пасажерското място и се плъзна на предната седалка.
Беше го преценила идеално. Изглеждаше така, сякаш си е седяла там, когато Сюзан се вмъкна. При други обстоятелства шокираното изражение на тази бездарница с отвратителен кок щеше да й се стори забавно. Бедата беше, че сега Джаз изобщо не го намираше за забавно.
— Какво става, по дяволите? — изгледа я неразбиращо Сюзан.
— Помислих си, че можем да поговорим насаме и да изгладим противоречията — каза Джаз. Двете й ръце продължаваха да стоят в джобовете, раменете й бяха свити.
— Нямам за какво да разговарям с теб — сопна се онази. Пъхна ключа и запали двигателя. — А сега излизай от колата ми. Прибирам се вкъщи.
— Аз пък мисля, че има достатъчно неща, за които да говорим. Цяла нощ ми хвърляш злобни погледи. Искам да знам защо.
— Странна птица си.
Джаз се засмя подигравателно.
— Интересното е, че ти го казваш.
— Такова е впечатлението ми — произнесе ядно Сюзан. — И за да съм честна, ще ти кажа, че никога не съм сигурна в теб. Не знам защо си станала сестра. Не се разбираш с никого. Нямаш никаква жалост. Всяка нощ се налага да ти възлагам най-лесните случаи.
— О, глупости! — не издържа Джаз. — Даваш ми най-обърканите.
За секунда Сюзан я изгледа по същия начин, както го бе правила през цялата нощ.
— Нямам намерение да споря. И ако не излезеш от колата ми, ще извикам охраната да се разправя с теб.
— Все още не си ми казала защо си се втренчила така в мен. Искам да знам дали това има нещо общо с Роуена Собчак.
— Разбира се, че има! Достатъчно странно е, че излизаше от стаята й при положение, че не е твоя пациентка. Освен това случайно си спомням, че те видях да се измъкваш и от стаята на Шон Макгилън, който също не ти беше пациент. Но не е моя работа да говоря с теб за това, а на контрольорката. Сигурна съм, че ще го направи.