Врагът сред нас
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врагът сред нас». Краткое содержание книги:
Извършена е една от най-дръзките шпионски операции в историята…
Минното поле на международните интриги всеки момент ще се взриви.
И животът на милиони невинни граждани е подложен на смъртна опасност…
С рискована мисия на вражеска територия е натоварен топ агентът Мич Рап.
Ситуацията се усложнява, когато директорът на ЦРУ Айрини Кенеди е похитена, а на сцената се появява още един опасен играч, който може да провали всякакви планове.
Времето тече, а Мич Рап разполага само с 24 часа, за да предотврати катастрофа с немислими последици. Но той е готов, въпреки заповедите, да прекрачи границата на позволеното, за да изпълни своята задача…
Приключение, изпълнено с много енергия, напрежение и емоционален заряд, „Врагът сред нас“ показва на читателя какво може да се случи утре с нашия свят. А Винс Флин — тежката артилерия на политическия трилър, за пореден път доказва, че не може да пише нищо друго освен бестселъри.
— Знам. Командирът на базата вече ми разясни ситуацията. Снощи той разположи екипи от снайперисти и група за обезвреждане на бомби.
Рап отново погледна картата.
— Според мен замисълът ти е добър — да намалиш до минимум времето на пътуване. Да я доставиш възможно най-бързо от точка А в точка Б.
— Добре де, тук не е Вашингтон.
— Не, определено не е.
Вратата на фургона се отвори и при тях влезе Кенеди.
— Здравей Мичъл — каза тя и тръгна към него.
— Добро утро, шефке. — Рап огледа облеклото й — черни спортни кубинки, джинси, прилепнало по тялото черно сако, тип манто. Около врата и раменете й беше намотан черен шал-хиджаб. Кенеди беше прекарала значителна част от младостта си в Близкия Изток и на Рап му стана приятно, че още помнеше как да се облече така, че да се слива с местните.
Кенеди обърна бузата си към Рап и той се наведе и я целуна.
— Как се чувстваш? — попита го Айрини.
— Чудесно.
— Виждаш ми се уморен — намръщено отбеляза тя.
Рап посочи с пръст към нея и се обърна към Макдоналд:
— Тя ми е като по-голямата кака. На теб някога да ти е казвала, че изглеждаш скапан?
Макдоналд се усмихна.
— Не.
— Не казах „скапан“, а „уморен“.
— Но си мислеше „скапан“… просто си твърде любезна.
— Ами… наистина изглеждаш доста уморен. Имаш тъмни кръгове под очите и… — Кенеди се наведе и го подуши — и си пушил — добави неодобрително тя.
— Да, пуших. Това правят тукашните хора. Всички пушат. Няма как да се впишеш другояче в обстановката. В противен случай изглеждаш като политически коректен американец и те или те застрелват, или те отвличат, което е много по-вредно и рисковано за здравето ти, отколкото няколко цигари.
— Имаш право.
— Нещо ново от снощи?
— Разглеждането и гласуването на резолюциите, предложени от иранците, беше отложено. Те обаче твърдо държат на решението си да затворят Ормузкия проток за наши кораби.
— Да бе… да видим как ще го осъществят.
— Боя се, че ще го осъществят.
— Не ставай смешна. Това ще е най-неравностойното морско сражение в цялата история.
— Точно затова. Може да се опитат да провокират нашите действия, за да се покажат като жертви пред света. Отчаяни са, Мич. Твоята операция определено даде ефект. Британците ни съобщиха, че снощи в Техеран тълпата е подпалила две банки и няколко бензиностанции. Казват, че целият град бил нашарен с графити против Аматула.
— Добре. Може пък да решат да щурмуват президентския дворец.
— Де да имахме този късмет.
— Добро утро, директоре — прекъсна ги влезлият Стилуел.
— Здрасти, Стан.
— Току-що ми се обади Роб. Ашани е кацнал и е на път за мястото. Време е да вървим.
Рап се обърна към Макдоналд:
— Дай ми пет минути аванс и не спирай за нищо на света.
— Няма.
Мич се усмихна на Кенеди.
— Желая ти късмет. Аз ще съм наблизо за всеки случай.
32.
Улицата беше блокирана от двата края от полицейски патрулни коли. Едната от колите, синьо-бяла на цвят, отби в страни и даде път на колоната на Ашани. Трите коли спряха точно пред кафето. Ашани отвори вратата и щом кракът му стъпи на тротоара, маскираните от охраната мигом се разпръснаха и заеха позиции. На Ашани тези мерки му се струваха малко пресилени. Продължи към кафето заедно с шефа на охраната и човека от ЦРУ. Заведението беше малко — десетина метра на дължина и четири-пет метра на ширина. Подът беше облицован с правоъгълни бежови плочки. В местата, където минаваха повече хора, настилката беше потъмняла от сиво в черно, а целият под беше изхабен. Ашани се огледа. Белите стени бяха придобили жълт оттенък от дима в залата. Неволно се сети за белите си дробове, но за щастие вече се чувстваше много по-добре. Дано докторът да се окажеше прав и да не му останеха трайни увреждания.
— Да ви поръчам ли нещо за пиене, господин министър? — попита го Ридли. — Директор Кенеди трябва да пристигне всеки момент.
— Да, бих искал чай, моля.
Ридли погледна въпросително към шефа на охраната на Ашани и онзи кимна с глава.
Ашани доближи една от масите по̀ към дъното на залата и седна на синия стол от фибростъкло. Накани се да провери за подслушвателни устройства, но размисли. Американците бяха толкова напреднали в техническо отношение, че само щеше да си загуби времето. По-вероятно беше да използват лазери или микрофони с насочено действие, за да подслушат разговора им. Ридли се появи с чаша чай и бурканче с мед. На Ашани му се стори доста интересно, че ЦРУ знаеше за предпочитанието му да пие чая с мед, но не го показа външно. Благодари му и тъкмо щеше да сипе от меда в чашата, когато видя американската си колежка с нейния антураж.