Врагът сред нас
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врагът сред нас». Краткое содержание книги:
Извършена е една от най-дръзките шпионски операции в историята…
Минното поле на международните интриги всеки момент ще се взриви.
И животът на милиони невинни граждани е подложен на смъртна опасност…
С рискована мисия на вражеска територия е натоварен топ агентът Мич Рап.
Ситуацията се усложнява, когато директорът на ЦРУ Айрини Кенеди е похитена, а на сцената се появява още един опасен играч, който може да провали всякакви планове.
Времето тече, а Мич Рап разполага само с 24 часа, за да предотврати катастрофа с немислими последици. Но той е готов, въпреки заповедите, да прекрачи границата на позволеното, за да изпълни своята задача…
Приключение, изпълнено с много енергия, напрежение и емоционален заряд, „Врагът сред нас“ показва на читателя какво може да се случи утре с нашия свят. А Винс Флин — тежката артилерия на политическия трилър, за пореден път доказва, че не може да пише нищо друго освен бестселъри.
— Хубаво. Отдавна искам да говоря с нея.
31.
Самолетът на Кенеди кацна малко преди изгрев-слънце. Посрещнаха я Ридли и генерал Том Гифърд, командир на базата. Оттам Гифърд я придружи до казармата на офицерите, където й даде стая. След като си взе горещ душ и се преоблече, Айрини закуси набързо и отиде в резидентурата на ЦРУ, разположена в същия сектор на силно охраняваната база. „Резидентурата“ се състоеше от четири фургона, които образуваха нещо като квадрат с малък двор по средата. „Дворът“ беше отрупан със сателитни чинии и решетки на антени. По дължината на стените на фургоните бяха подредени на няколко етажа пясъчни чували. Същото се отнасяше и за покривите, където чувалите бяха поставени върху укрепени дъски от шперплат. Базата рядко се обстрелваше от минохвъргачки, но подобни нападения не бяха изключени. Единият от фургоните беше изцяло предназначен за скъпото и секретно комуникационно оборудване. Вторият беше разделен на четири малки кабинета и чакалня-приемна, третият беше едновременно за отдих на персонала и за провеждане на срещи, а четвъртият служеше за спални и склад. На другия край на резидентурата четири големи товарни контейнера бяха прикрепени един към друг и представляваха своеобразен затвор и стаи за разпити. Целият обект беше ограден с ограда от дебели метални решетки и опасан с бодлива тел отгоре.
Стилуел преведе Рап през пропускателния пункт и двамата отидоха в комуникационния фургон, където намериха Кенеди. Тя изслушваше доклада на заместник-директора на Центъра за глобални операции от Ленгли. Докато чакаше да приключи видеоконференцията, Рап се възползва от случая и седна с шефа на охраната на Кенеди, за да преговорят още веднъж плана. Познаваше Том Макдоналд от пет години. Този човек имаше идеалния характер за професията си. Беше вечно нащрек, непоклатим и се отличаваше с твърдост и постоянство. Първото, което направи впечатление на Рап, беше, че тази сутрин Макдоналд беше по-изнервен от обикновено. Скоро разбра защо.
Макдоналд беше кацнал заедно с Кенеди едва преди няколко часа, но предния ден беше пратил екип. Шестимата мъже придружаваха три бронирани Събърбана, натоварени в търбуха на огромния C-17 Старлифтър. След като разтоварили техниката, те решили да излязат с два от Събърбъните извън базата и да направят малък пробен пробег до мястото за срещата и обратно до летището. Не щеш ли обаче почти веднага се изгубили и то в опасен квартал на града, където попаднали под обстрел. И двете коли успели да се доберат до базата, но едната от тях беше доста пострадала. Макдоналд я беше огледал точно преди Рап да пристигне. Преброили над четирийсет попадения от куршуми. Бронята удържала част от куршумите, но колата била извадена от строя. Макдоналд дори не искаше да казва на Кенеди за инцидента. Рап се съгласи с него.
Макдоналд би се зарадвал на помощта на Гифърд да уреди транспорта и по-специално една от неговите бригади „Страйкър“, но с иранците изрично се бяха уговорили да няма военни части. Ако видеха и един-единствен войник в района на срещата, щяха да си тръгнат. С една кола по-малко и с ограничени възможности, Макдоналд възнамеряваше да вземе назаем един джип от частна фирма по сигурността, която щеше да подсили охраната им.
Рап се изкуши да отмени целия план и да постави Кенеди на задната седалка на един от разнебитените седани на Стилуел, но в случая не той командваше парада. В стремежа си да успокои Макдоналд, той му каза, че двамата със Стилуел ще бъдат в сградата от другата страна на улицата през цялото време. Описа му какъв внушителен арсенал беше струпал там Стилуел и добави, че ако нещо се обърка, те ще разполагат със значителна огнева мощ.
— От теб се иска само да я закараш до там и после да я откараш до базата невредима, Мак. Със Стилуел снощи проверихме целия квартал. Поставил е камери навсякъде. Неговите съгледвачи, четирима на брой, са на пост още от седем сутринта. По един във всяка посока, на разстояние две пресечки. Той познава собственика на кафето и държи в готовност още половин дузина кюрди. Те познават квартала като пръстите на дланта си. Знаят кой е тукашен и кой не е. Ако забележат нещо подозрително, веднага ще ни съобщят.
— Какво мислиш за маршрута? — попита го Макдоналд и посочи на картата червената линия, обозначаваща улиците, по които щяха да минат.
Рап претегли вариантите. Фактът, че се намираха само на седем километра от летището, беше в техен плюс. Тревога будеше единствено правата траектория на маршрута.
— Мисля, че си го подбрал добре. Можеш да отидеш на север и оттам да пресечеш по един от мостовете, но така ще се удвои, ако не и утрои времето, през което ще сте на път. Освен това пак трябва да се върнеш на главния път, който, както ми каза Стилуел, е като „Индикар 500“, но с бомби.