Врагът сред нас
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Врагът сред нас». Краткое содержание книги:
Извършена е една от най-дръзките шпионски операции в историята…
Минното поле на международните интриги всеки момент ще се взриви.
И животът на милиони невинни граждани е подложен на смъртна опасност…
С рискована мисия на вражеска територия е натоварен топ агентът Мич Рап.
Ситуацията се усложнява, когато директорът на ЦРУ Айрини Кенеди е похитена, а на сцената се появява още един опасен играч, който може да провали всякакви планове.
Времето тече, а Мич Рап разполага само с 24 часа, за да предотврати катастрофа с немислими последици. Но той е готов, въпреки заповедите, да прекрачи границата на позволеното, за да изпълни своята задача…
Приключение, изпълнено с много енергия, напрежение и емоционален заряд, „Врагът сред нас“ показва на читателя какво може да се случи утре с нашия свят. А Винс Флин — тежката артилерия на политическия трилър, за пореден път доказва, че не може да пише нищо друго освен бестселъри.
Пътуваха по главната магистрала за летището. Рап се загледа в пейзажа. Вече за десети път си задаваше въпроса дали е разумно да води Кенеди на подобно място. Иранците отказаха да се срещнат на летището и в крайна сметка постигнаха компромис мястото да е на неутрална територия и в рамките на града. Подминаха изгорелия скелет на взривена кола и Рап се прозя.
Стилуел му се ухили с двайсет и четири каратовата си усмивка и го попита:
— Какво има? Не се ли наспа?
Рап се вторачи в пътя отпред и се намръщи.
— Не знам кое беше по-ужасно — стрелбата или твоето хъркане.
— Моето хъркане. Ако останеш за по-дълго тук, ще свикнеш със стрелбата.
— Обзалагам се, че ще е така. — Рап кимна замислено и наум си напомни да не забрави да каже на Кенеди да предложи Стилуел за похвала и голямо тлъсто увеличение на заплатата. Колкото и да се плащаше на хората, работещи в районите на бойни действия, то никога не беше достатъчно за риска, който поемаха и работата, която вършеха.
30.
Хеликоптерът Ми-24 „Хайнд“ летеше бързо и умело лавира между руините на древния град Ниневия. Ашани погледна надолу към археологическите асирийски останки и се замисли за мястото на страната му в историята. Не си спомняше точно фактите, но знаеше, че столицата на Асирийската империя беше паднала приблизително хиляда години преди идването на Пророка. Медите и вавилонците бяха разрушили града, но по-късно бяха покорени от Кир Велики. Отдавна бяха отминали времената, в които персийците владееха цялата земя от Средиземно море до територията на днешна Индия. Лишени от реализъм бяха всякакви опити и мисли за възвръщането на някогашното величие на неговите предци. Съдейки по последните събития, щяха да са късметлии, ако бившата империя не се смалеше още повече.
Ашани от известно време чувстваше, че правителството е под изключително силно напрежение, но за нищо на света не би си признало. Колегите му от Върховния съвет за сигурност или бяха твърде изолирани от ставащото, или се бяха обкръжили с подмазвачи, които им казваха само неща, каквито те биха искали да чуят. Това важеше най-вече за Аматула. Той самият вече вярваше на собствените си, многократно повтаряни лъжи и не се съмняваше, че и другите са повярвали.
Поражението в ООН беше доста болезнено. Освен че Съвета за сигурност отложи разглеждането на проблема за по-късен момент, обвиненията на Америка за вътрешен бунт, който Иран се опитва да прикрие, предизвика засилено внимание. Плахият опит на външния министър Салехи да парира удара с оправданието, че Вашингтон е изфабрикувал и фалшифицирал информацията, само влоши положението. Протестът на Салехи на фона на мощната реч на Уика се стори вял дори и на Ашани. Международните медии бълваха истории, които за първи път от революцията насам поставяха под въпрос способността на правителството в Техеран да се задържи на власт. Протестите в северните провинции нарастваха, а от неговите хора постъпваха съобщения за Техеран, че атмосферата на улицата е накалена до крайност и може да се възпламени при най-малката искра.
По един характерен начин върховният водач се беше отдръпнал, като предпочиташе да се занимава с бъдещето на религията в страната. Ашани подозираше, че Насири нарочно се дистанцира от потъващия кораб и беше дал на Аматула въжето — или да се спаси, или да се обеси. Според Ашани Върховният водач се опитваше да издигне позицията си на духовен ментор до такива висоти, че да не пострада, ако Аматула не успееше да спечели подкрепата на международната общност и не удържи контрола над населението. Нощес с коктейли „Молотов“ бяха подпалени няколко банки. Аматула постави силите за сигурност в повишена бойна готовност и им заповяда да арестуват всеки подозрителен.
Хеликоптерът зае хоризонтална позиция и започна да се спуска към площадката до реката. Ашани хвърли поглед към Имад Мухтар, който надничаше през илюминатора и говореше по мобилния телефон. Сякаш ситуацията не беше достатъчно тежка, ами сега трябваше да слуша и съветите на Мухтар. Шефът на военизираното крило на „Хизбула“ беше удобно оръдие за някои неща, но в никакъв случай не и да съветва иранския президент по време на изострена криза. Прекалено грубоват и недодялан беше, за да предлага решения за толкова сложни и деликатни проблеми. Дори и в светлината на случилото се в Организацията на обединените нации, Мухтар продължи да настоява за военна кампания срещу Израел и Америка. Когато Ашани го попита защо толкова много иска да разпали война, Мухтар отсече, че виновни или не, тези две страни са извлекли изгода от взрива и затова трябва да бъдат наказани. След като не намери съмишленик в лицето на Ашани, той се обърна към Аматула и му каза, че като нанесе ответен удар по евреите и американците, иранският народ ще демонстрира, че ги смята за виновни.