Сребърен куршум [bg]

— Ами, докато сме на тази тема, преди седмица получих съобщение, че договорът ти за реклама на автобусните спирки изтича в края на месеца. Щях да го подмина просто така, защото нямаше пари, но сега ти се върна на работа и вече имаш. Да го подновим ли?

През последните шест години пусках реклами на автобусни спирки в стратегически избрани райони с висока престъпност и оживен трафик. Въпреки че не бях работил една година, спирките все още генерираха постоянен поток от обаждания, които Лорна пренасочваше.

— Договорът е двегодишен, нали?

— Да.

Бързо взех решение.

— Добре, поднови го. Нещо друго?

— Това е всичко при нас. А, чакай. Още нещо. Днес идва собственичката на сградата. Представи се като брокер наеми, което просто е модерен термин за хазяйка. Иска да знае дали ще задържиш кантората. Смъртта на Джери може да прекрати договора, ако пожелаем. Имам чувството, че за наемане на офис в сградата се чака на дълга опашка и това е възможност за повишаване на наема на следващия адвокат, който се настани тук.

Погледнах през прозореца на линкълна — минавахме по надлеза на магистрала 101 и се връщахме към центъра. Видях новопостроената католическа катедрала и зад нея — стоманената концертна зала на Дисни: отразяваше слънцето и излъчваше топло оранжево сияние.

— Не знам, Лорна, харесва ми да работя на задната седалка. Никога не ти доскучава. Как мислиш?

— Не ми допада особено всяка сутрин да се гримирам.

Което означаваше, че обича да работи в апартамента си, а не всеки ден да се приготвя и да ходи в кантората. Както обикновено, бяхме на една и съща страница.

— Тема за размисъл — казах. — Не се налага да се гримираш. Над главата ти няма друг офис. Не се бориш за място в гаража.

Тя не отговори. Решението оставаше за мен. Погледнах напред и видях, че сме на една пряка от съдебната палата.

— По-късно ще поговорим за това. Трябва да слизам.

— Добре, Мики. Успех.

— И на теб.