Сребърен куршум [bg]
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърен куршум [bg]». Краткое содержание книги:
— Как си, Дан?
Ръкувахме се — признак за това колко отдавна не сме се виждали.
— Е, кого успя да подкупиш?
Каза го с усмивка, ала видях, че зад този въпрос се крие нещо. Може би малко завист, че съм поел делото Елиът. Всеки адвокат в града знаеше, че това са големи пари. Можеше да носи огромна печалба години наред — първо процесът и после обжалванията, след евентуално осъждане.
— Никого. Джери ме е включил в завещанието си.
Тръгнахме към изхода. Опашката на Дейли беше станала по-дълга и по-сива. Най-силно впечатление обаче правеше сложното й сплитане. По-рано не го бях забелязвал.
— Късметлия си — рече той. — Обади ми се, ако ти трябва помощник за Елиът.
— Той иска да го защитава само един адвокат, Дан. Никакъв отбор мечта, така каза.
— Е, тогава ме имай предвид като писач за останалите.
Това означаваше, че може да пише касационни жалби за всякакви присъди на новите ми клиенти. Беше си създал солидна репутация на експерт по обжалването с отлични постижения.
— Непременно — обещах. — Все още се запознавам с делата.
— Успех.
Излязохме и видях, че линкълнът ме чака до тротоара. Дейли отиваше в обратната посока. Казах му, че ще държим връзка.
— Липсваш ни в бара, Мик — подхвърли той през рамо.
— Ще се отбия — извиках в отговор.
Ала знаех, че няма да го направя, че трябва да стоя надалеч от такива места.
Качих се на задната седалка на линкълна — инструктирам шофьорите си никога да не слизат, за да ми отварят вратата — и казах на Патрик да ме закара до „Китайските приятели“ на Бродуей, да ме остави там и да отиде да обядва сам. Имах да чета и не исках да се разсейвам с разговори.
Влязох в ресторанта между първата и втората вълна клиенти и чаках за маса не повече от пет минути. Тъй като исках незабавно да се захвана за работа, веднага си поръчах свински пържолки. Знаех, че са страхотни, тънки като лист хартия и адски апетитни. Можех да ги ям с пръсти, без да откъсвам очи от документите по делото Уимс.
Разтворих папката, която бях получил от Джоан Джорджети. Тя съдържаше само копия на онова, което прокурорката беше предала на Джери Винсънт според правилата за доказателствения материал — главно доклади от шерифството, свързани с инцидента, ареста и проведеното следствие. Всички бележки, стратегии и защитни документи на Винсънт бяха изгубени с оригиналното дело.
Естествената изходна точка беше докладът за ареста, който включваше предварителното и най-схематично обобщение на случилото се. Както обикновено, всичко започваше с повикване на окръжния спешен телефон. От квартала до един парк в Калабасас се получили многобройни обаждания, съобщаващи за стрелба. Това било под юрисдикцията на шерифското управление, защото Калабасас се намира в свободната зона на север от Малибу и близо до западната граница на окръга.
В доклада се посочваше, че пръв на повикването се отзовал шериф Тод Столуорт. Той бил нощна смяна в участъка в Малибу и в 22:21 го пратили в квартала край Лас Вирхенес Роуд. Оттам го насочили към недалечния щатски парк Малибу Крийк, откъдето се чувала стрелбата. Щом лично чул изстрели, Столуорт повикал подкрепление и влязъл в парка да провери какво става.
В планинския парк нямало осветление и на входа имало надпис „Затворено след залез-слънце“. Столуорт потеглил по главния път и фаровете на патрулката осветили кола, паркирана на поляната пред него. Той включил прожектора и видял пикап със свален капак на каросерията. Отгоре й имало пирамида от бирени кутии и нещо като калъф за пушки, от който стърчали няколко цеви.
Шерифът спрял колата си на осемдесет метра от пикапа и решил да изчака пристигането на подкреплението. Свързал се по радиостанцията с участъка в Малибу, описал пикапа и тъкмо казвал, че не е достатъчно близо, за да прочете регистрационния номер, когато изведнъж се разнесъл изстрел и прожекторът над страничното огледало се пръснеш, улучен от куршум. Столуорт угасил останалите светлини в патрулката и пълзешком се скрил в храстите. По портативната си радиостанция повикал подкрепления и специализирания отряд за борба с тероризма.
Последвало тричасово патово положение — стрелецът бил скрит в гористия терен до поляната и многократно стрелял с оръжието си, но очевидно се целел в небето. Не пострадал никой. Не били повредени други автомобили. Накрая един от антитерористите успял да се доближи достатъчно до пикапа, за да прочете регистрационния номер, използвал мощен бинокъл за нощно виждане. Номерът ги отвел до името Ели Уимс, което на свой ред ги отвело до номер на мобилен телефон. Стрелецът отговорил още на първото иззвъняване и човек от специализирания отряд повел преговори.