Шутът на кралицата

— Помоли за разрешение да си тръгне. Казва, че отново се е разболяла и че се нуждае от покоя на провинцията.

— А наистина ли е болна?

Свих рамене:

— Кой може да каже? Лицето й беше много подпухнало и изглеждаше зле, когато я видях онзи ден. Но всъщност никой не я вижда често. Тя стои най-вече в покоите си. Излиза само когато й се налага. Никой не говори с нея, жените се държат с нея хладно. Всички казват, че страда единствено от завист.

Той поклати глава при мисълта за дребнавата злоба на жените:

— И сякаш всичко това не стига, та бедното момиче трябва да носи броеница и требник и да ходи на литургия!

— Тя не е бедно момиче — казах, засегната. — Дамите от двора на кралицата се отнасят зле с нея, но тя може да вини само себе си за това. Само когато има хора, които да забележат това, тя говори много тихо и върви с клюмнала глава. А колкото до литургията, всички трябва да я посещават, така е през цялото време. Литургия се отслужва в параклиса на кралицата седем пъти на ден. Всички ходят поне два пъти дневно.

Той се усмихна криво на това бързо обръщане на двора към набожността.

— А лейди Джейн? Наистина ли няма да умре заради измяната си?

— Кралицата никога не би убила собствената си братовчедка, една млада жена — уверих го. — Известно време тя ще трябва да живее като затворничка тук, в Тауър, а след това ще бъде освободена, когато страната се успокои.

Той направи лека гримаса:

— Това е огромен риск за кралицата. Ако бях неин съветник, щях да настоявам да сложи край на всичко, да приключи с всички ни.

— Тя знае, че изборът не е бил на лейди Джейн. Би било жестоко от страна на кралицата да накаже лейди Джейн, а тя никога не е била жестока.

— А момичето беше само на шестнайсет — каза той, почти нечуто. Изправи се, почти без да си дава сметка за присъствието ми. — Трябваше да спра това — каза той. — Трябваше да опазя Джейн, да не позволя да се замесва в тази история, каквито и интриги да кроеше баща ми…

Той се загледа през прозореца към тъмния вътрешен двор, където бе екзекутиран родният му баща, умолявайки за милост, предлагайки доказателства срещу Джейн, срещу синовете си, срещу всеки, стига само той самият да може да бъде пощаден. Когато бе коленичил пред дръвника, превръзката на очите му се беше смъкнала и той я беше вдигнал, а след това беше пълзял опипом, умолявайки палача да го изчака, докато се приготви. Това беше жалък край: но не по-жалък от смъртта, която бе отредил на младия поверен на грижите му крал, който не беше виновен в нищо.

— Бях глупак — горчиво каза Робърт. — Заслепен от собствената си амбиция. Изненадан съм, че не си го предвидила, дете, бих си помислил, че висшите сили се превиват от смях пред високомерието на рода Дъдли. От сърце и душа ми се иска да ме беше предупредила навреме.

Изправих се, застанах с гръб към огъня.

— Иска ми се да бях го сторила — казах тъжно. — Бих сторила всичко, за да ви спася от пленничеството ви тук.

— А дали ще остана тук, докато изгния? — попита той тихо. — Можеш ли да ми предскажеш това? В някои нощи чувам как плъховете тичат по пода и си мисля, че това е всичко, което ми предстои да чувам, че този квадрат синьо небе през прозореца ще бъде всичко, което ми е останало да виждам. Тя няма да ме обезглави, но ще покоси младостта ми.